Синеморец определено е едно от онези прекрасни морски кътчета в България, които си заслужава да видиш. Проблемът е, че се намира на 5 километра от границата с Турция, сиреч точно в края на родината ни и да стигнеш дотам е истинско приключение. Особено ако не разполагаш със собствен автомобил или друго превозно средство, с което да се придвижваш. В интерес на истината през почти три месеца от годината, точно в разгара на лятото, на твое разположение е директният автобус София-Синеморец, който минава два пъти в денонощието и те закарва от точка А до точка Б за не повече от 7 часа. Прилично. Но какво става ако не е разгарът на сезона, а ти се налага да пътуваш от Синеморец до София?
Само 466 км делят най-отдалечената точна от Южното черноморие от столицата на Република България. Вълнуващо прекосяване на цялата страна, магистрали, пътища, релси, завои, села, градове, примесени с ударна доза нередности. Нищо повече! Ако имаш резервоар, пълен с нерви, душа, жадна за приключения и търпение, което да не те изоставя никога, определено ти препоръчвам да се вслушаш в следните ми съвети и да поемеш по пътищата неведоми.
Като за начало си вземи много багаж. Толкова, колкото не можеш дори да вдигнеш сам наведнъж. Багаж за няколко месеца живот заедно с най-необходимото плюс декорация за стая, възглавници с размера на тригодишно дете, снимки на цялото ти семейство, приятели и познати, матета за йога, дрехи, които никога не носиш, но в Синеморец определено ще сложиш (най-вече по време на седмицата на модата в селото), корково табло с множество накити и минимум 16 чифта обувки! Ако случайно забележиш, че са ти необходими не повече от трима души, за да вдигнеш своя катун, моля да се обърнеш към туристи от хотела, където работиш или към други непознати от улицата, които учтиво молиш да пренесат част от багажа ти към столицата.
След като изпълниш тази задача, обезателно не си прави труда да проверяваш в колко е първият рейс или дали изобщо такъв съществува. Събуди се в 5:30 и отиди да го чакаш на псевдо гарата в селото. Не забравяй да се облечеш топло, защото там сутрин в края на септември е около 5 градуса. Отиди в 6 часа на гореспоменатото място и започни да се молиш да дойде…нещо. Скоро. Ако имаш късмет до 30 минути ще се появи някакво странно нещо, приличащо горе долу на рейс. Но не се радвай, защото най-вероятно то ще те закара само до съседното село на име Ахтопол, откъдето трябва да вземеш друг рейс. Не знам защо изобщо казвам рейс когато говоря за негово жалко подобие, наречено Минибус, което дори не разполага с багажно.
От Ахтопол си закупи билет за следващото рейсче, което с малко повече късмет ще те откара до Бургас. По пътя ще слушаш най-народната народна музика, която вероятно ще вкара в съзнанието ти мисли за самоубийство. Преди това обаче неминуемо ще се сблъскаш с няколко скандала, виканици, скарвания и проблеми с билети, места, багажи и липса на такива. Защото едно от най-естествените неща е задната врата на класния Минибус да се отвори по време на пътуването и част от багажа ти…просто да литне. И да потъне в забвение во веки. Може да опиташ да накараш водача на превозното средство да го спре и да се върнете по пътя да търсите разпилените си вещи, докато останалите бесни пътници ви псуват и кълнат. Вас, тъпия ви багаж, който си позволява да лети, когато си поиска, възпрепятствайки навременното им стигане до лекции, работа, прегледи и тям подобни мероприятия, но не на последно място и драгата ни родина, благодарение на която ни се налага да ставаме част от подобни преживявания. Welcome to Bulgaria, приятели!
С малко повече късмет и много бързане ще успееш да хванеш един от малкото влакове Бургас – София, който разбира се, има не едно прекачване! След дребен скандал с контрольорката, която дори няма да иска да ви провери преди да поберете значителното си количество багаж в малките багажни отделения над главите ви. Ще се повозиш във влака около 4 часа и после ще ти се наложи да се прекачиш на друг рейс, който може да намериш пред Община Карлово, която се намира на не повече от 100-200 метра от ЖП гарата. Но побързай, понеже рейсът няма само теб да чака и може да тръгне докато ти се „тътриш“ с тежащите десетки килограми куфари и придружаващите ги раници, чанти и торби.
В рейса ви гарантирам лукс, класа и удобства, за които може само да мечтаете. Или по-скоро 42-градусова сауна, в която обаче всички седят с дрехи. Освен теб. Защото ти е толкова безумно горещо, а черната блуза с дълъг ръкав само спомага да ти стане още по-зле. Но спокойно хората ще са толкова изцедени и съкрушени от пътуването си, че дори няма да обърнат внимание на момичето по бюстие. А сред целия задух, телесни миризми и напрежение във въздуха ще се носят песните на Емил Димитров, Тоника СВ и Лили Иванова. Важно е да се поддържа народният дух дори в трудните моменти! Ако не си изгубил всичките си нерви някъде по пътя е доста вероятно да запееш сам с изнемощяла тъжна усмивка, потънала в собствената ти пот „Моя страна, моя България!“, жадно реейки погледа си извън прозореца (който обаче е затворен).
След цял час в тези екзотични условия ще стигнеш до ЖП гарата в Копривщица, откъдето трябва да се прекачиш за пореден път. Бъди спокоен – остават само още два часа до заветната цел. Бъди готов обаче да делиш купе с поне още 3 неразговорливи възрастни дами, които също разполагат с известно количество багаж и единственото, което правят през цялото време е да те гледат неодобрително. Леко възмутително даже. Ако си късметлия човек и влакът няма закъснения, в 4 часа следобед ще стъпиш на софийска почва. Само след 10 невероятни часа пътешествие и няколко прекачвания с 2 минибусчета, 2 влака и един рейс. Такива, които никога не би забравил…
Piralkova Travels 