Старопланински прелести

Да живееш в България и да не ходиш по планините е като да имаш шоколад и да не го ядеш. Безспорно е, че природата ни е красива, но това чудо, което се случва горе – в планините е повече от божествено. Приказно, неземно. И за да го изживееш напълно – трябва да му се отдадеш.

Отиди в Стара планина и остани поне няколко дни. Наслади й се. Докосни я. Не само с очите си, но и със сърцето си. Обещавам, че ще ти хареса. И ще искаш още. Защото енергията и магията, които крие тя са магнетични. Красотата й – неописуема. А обаятелността – притегателна.

Чарът й пък са малките старопланински хижи – сгушени в зелените прегръдки на планината, докосващи небето и звездите, извисени  над всичко земно и човешко. Ще ви запозная с три от тях. Всяка със своята енергия, настроение и чар. Различни една от друга, но еднакво уютни и гостоприемни.

Да започнем с чудатата Узана.  Разположена на височина 1240 метра в областта Узана, в габровския Балкан, хижата грабва вниманието ти още преди да сте се запознали.

Гостоприемна, дружелюбна, лъчезарна. Ще те посрещне за добре дошъл с топла питка по стар български обичай.

Ще ти приготви вкусна баница за закуска и ще те изпрати да си вървиш щастлив. И готов да се върнеш обратно. А лицето на Узана, разбира се, е нейната стопанка – буйната и емоционална, но грижовна и всеотдайна хижарка.

Продължаване към Мазалат. Осмото чудо на света ще да е. Няма какво друго. Най-приказното, най-вълшебното място, което може да се пръкне в Балкана. От едната страна стръмни, зловещо красиви скалисти урви, от другата – зелен килим от нежно постлани планински хълмове, а по средата – Зли връх, надвесил се над целия този рай и с бащинска закрила пази своята рожба, на име Мазалат.

Там времето е спряло, а пълнотата  и благодарността са се впили във всяко стръкче трева. Хижата е повече от уютна, а настроението – гарантирано.

Оттам потегляме към връх Голям Кадемлия, спираме да послушаме песента на Пеещите скали и се отправяме към Kaдeмлийcĸия вoдoпaд, рaзпoлoжeн в пoднoжиeтo нa планинския масив Tpиглaв със своята височина 1500 м.

Гледките са неописуеми, а емоциите – дълбоки, разтърсващи и пречистващи. След всичката красота, която се е струпала върху раменете ни, с последни сили се отправяме към хижа Триглав.

Сгушена в сърцето на Балкана, с изглед към масивни зловещи скали и заобиколена от неземни поляни с дъхоспиращи гледки, Триглав ще ви спечели с доброто настроение и хумора, които носи нейният хижар.

Четири дни са предостатъчни, за да се влюбиш в Балкана. Той те грабва и те стиска в прегръдките си до полуда, до забрава. Стиска, ама без да задушава. Без да наранява.

Защото в прегръдките му е уютно. Топло въпреки студа, спокойно въпреки умората.

Защото това е любов от пръв поглед. Любов от оная лошата. Дивата. Непоносимата. От тая дето те оставя без дъх, ама не можеш и да дишаш без нея. Нужна, необходима, животоподдържаща.

Любов – от оная опасната, забранената, лошата. Стръмна и злокобна, но безумно красива. Магнетична, хипнотизираща, изпепеляваща. Море от планини. Планини от море. Море от любов. По планински.