Екзотичен екстаз на име Мексико

 

Има едни места с тюркоазени води и палмови плажове, които само гледаме на снимки, бленувайки за тях, но така и не се престрашаваме на посетим. Някак прекалено далечни, нереалистични и недостижими. Не и докато не започнеш да работиш в Америка, а Мексико е толкова близо…а там е така евтино. За момент се разколебаваш когато се сетиш, че единствената ти асоциация със страната са престрелки и съмнителни тъмнокожи типове. Но пък после си казваш – „Е, сигурно поне ще е екзотично“, слагаш джапанките и банския в куфара и потегляш към Канкун.

Още с кацането започваш да се задушаваш и да се давиш в собствената си пот, защото температурите са безумно високи. Излизайки от летището се сблъскваш с екзотиката от раз. Малки мургави човечета възторжено ти махат с ръце и се опитват да те примамят да се качиш в тяхното такси, говорейки на развален английски с испански акцент.

Но моя милост се спря не на тях, а на трима щури македонци, които бяха и основните ми спътници по време на мексиканското ми приключение. Младежите предвидливо са наели кола, която се оказва единсвеното място, в което не припадаш по време на деня, благодарение на климатика. И така, потегляме с превозното средство към първата ни спирка, наслаждавайки се на латино-американските ритми и потапяйки се в прекрасните гледки на палми и океан.

Спирка първа – Playa del Carmen – или мексиканска версия на Китен, разположена в непосредствена близост до небезизвестния курортен град Cancun. Хотелите са на прилични цени, но ви препоръчвам да намерите стая в хотел чрез Airbnb, защото цените са доста по-изгодни, а условията също толкова задоволителни, защото все пак сте си в хотел. За около 40 американски долара на вечер преспокойно може да се настаните в прекрасно уютно хотелче в центъра, с басейн в двора и басейн на покрива с гледка към Океана.

Като цяло цените там са сходни с тези по нашето Черноморие, с разликата че обслужването е десетократно по-добро, а плажовете – неописуемо по-красиви. Ако отседнете в Playa del Carmen обаче, няма какво толкова да правите няколко дни, освен ако не сте отишли само да се печете и да пийвате коктейлчета на плажа. Което, разбира се, е задължителен елемент от мексиканското пътешествие, но основото което трябва да видите, се крие в историческите местенца, сгушени между екзтични дървета, в дивите плажове и забутаните селца, които крият своите богатства. Но не ги пазят само за себе си.

Спирка втора – островче на име Isla Mujeres. Ако пътувате от друго градче до Канкун с кола и гоните час за ферибот, много внимавайте с каква скорост се движите, тъй като пъргави чернички полицаи на скутери дебнат от всякъде и ви искат много пари, придружени със заплахи, че ще ви водят в полицията и ще ви вземат книжката. Разбира се, малко рушвет ще оправи положението и ще доведе до големи благодарности от страна на полицейското лице. После България била корумпирана…Хванете ли веднъж ферибота обаче, нещо във вас ще се преобърне.

Неописуемите гледки на тюркоазените води в комплект със слънчевите лъчи и изпълнението с китара на живо пред теб, сега, на момента – истинско, първично, екзотично. А после слизате на островчето и без да търсите, ви намира прекрасна оферта – 4 часа на яхта, с включено гмуркане и обяд на топ цена от 20 американски долара. Времето изведнъж просто спира. Няма значение кой ден е, колко е часа и какво следва. Има значение само да се насладиш на момента. Момента на истинската наслада от живота – такава за каквато дори не си и мечтал.

След богатствата на океана, които сте видели гмуркайки се, отивате да си починете на плажа. Не че много сте се изморили, но няма как да се измъкнете от това. Стъпвате по безумно ситния и мек пясък, слънцето гали кожата ви, а Океанът ви приканва да се сприятелите. Жива музика с латино ритми се чува отвсякъде, затова просто спирате там където ви харесва дадена песен или името на заведение (в нашия случай – 33), взимате си, както македонските ми спътници казваха „по едно пивце“ и просто се наслаждавате. Нищо повече, нищо друго. Само това. А после идва най-хубавата част – залезът. Той не е като другите. Наистина е различен. По-емоционален, по-красив, по-екзотичен. Признавам, че и палмите му удрят по едно рамо, ама все пак не е за изпускане!

Ден 3: Следваща спирка – Чичен Ица (Chichen Itza) или в превод „Кладенецът на племето Ица“. Древен град, представлявал политически, културен и религиозен център, преписван на цивилизацията на маите, преди идването на Кристофор Колумб.

Разположен е в северната част на полуостров Ютакан и определено е едно от най-интересните места в Мексико. Каменните постройки в разнообразни форми са разстлани из голяма равнинна площ без почти никакви дървета и абсолютно никаква вода. Така че се пригответе за голямо потене, световъртежи, прилошаване и почервеняване.

Най-нелепото е, че на всеки 20 метра са разположени множество сергии с ръчно (и не дотам ръчно) изработени сувенири, а продавачите им се пазарят адски долно. Ще се възползват от това, че сте в полуприпаднало състояние и ще ви накарат да си купите много повече неща, отколкото близки познати имаш. Но накрая можеш да въртиш собствен бизнес с мексикански сувенири когато се върнеш обратно в България, спокойно.

След като се насладите на пирамидалните и конусовидни майски постройки, обезателно се отправете към X-Cajum, Cenote, което дори не знам как да спелувам на майчин език, простете. Малко селце, близо до Ица, което крие божествено кътче от рая. Природно образуван басейн, заобиколен от отвесно разположени в кръг скали, покрити от своя страна с богато разнообразна флора и спускащи се към водата лиани.

Дъхът ти просто спира. Чудиш се сънуваш ли, бленуваш ли, къде си попаднал. След като вече телесната ти температура е достигнала 40 градуса и не си докосвал вода цял ден, просто скачаш в басейна и буквално се потапяш в рая. Не искаш нищо друго, хипнотизиран си, релаксиран до краен предел. Щастлив.

Ресторантчето при Cenote пък те посреща повече от радушно. Още на входа цветно облечена красива мексиканка с цветя в косите ви кани на обяд. Сипват ви по една Маргарита, хапвате лютиви и съмнителни на цвят гозби и наблюдавате представлението на двама местни, които танцуват с шише бира върху главите си. Пийвате по една текила на екс за финал – по мексикански обичай и се връщате обратно към колата, понеже ви чакат още приключения.

Не казвам, че ще ви се случи, но ако сте карък (като мен) е доста вероятно да ви спрат за проверка за дрога, да ви съблекат по бельо и след като ви претърсват 20 минути да се качите обратно във возилото и да….спукате гума. В едно съм сигурна обаче – няма да ви пука и няма да се ядосате и за момент. Защото сте в Мексико, а това там е недопустимо. Забранено с неписан закон.

Ден 4, ден последен. О, чудо не свършвай, моля те! Финална спирка – градчето Тулум – известно с дивите си екзотични плажове, предствлява археологически обект, който обхваща развалините на някогашен град на маите. След Чичен Ица няма да ви е толкова интересен, но пък предимството му е, че има плажове в непосредствена близост до руините. Вървиш, гледаш, разтапяш се от жега и бам – скали, палми, Океан. И скачаш. За да се насладиш на момента, защото тук това е правило.

 Взимаш си кокос, пробит от сламка и отпиваш от вкуса на живота. Такъв, какъвто трябва да го живеем – не в офиса, не в кухнята, а тук и сега. А после…после е време за финал. Но нека поне бъде красив. Намирате най-прекрасното барче на брега на Океана, поръчвате си по един коктейл с тортия чипс, облягате се хубаво и слушайки изпълнението на местен диджей просто наблюдавате плажа и си мислите колко е прекрасен животът.

За вечеря може да отидете на мексикански ресторант и да се потопите в цялата колоритност и пикантност на местната кухня и темперамент. Може и да предпочетете италианската кухня, където пак ще ви принудят да пиете текила за финал, а може и просто да си вземете нещо от улицата, да се качите на покрива с басейна и да си дадете „Наздраве“ с живота. Защото той е ваш приятел и благодарение на него сте попаднали тук. Без притеснения, без задръжки, без предразсъдъци. А само с любов. Към живота.