Aмериканско приключение в 5 щата

Да тръгнеш да обикаляш 5 Американски щата сам не си е най-безопасното и сигурно нещо на света. За сметка на това е достатъчно примамливо и носещо приключенски полъх изкушение, което си е напълно уважително основание, за да го направиш. Нищо че си за пръв път в Щатите и нищо, че си момиче.

Поставен си пред избора да отидеш на организирана екскурзия, да си намериш все пак спътник или просто да тръгнеш сам. И избираш последното. Без причина, без довод, без притеснения. Просто защото така си го почувствал.

Замисляш се за местата, които задължително би видял и за тези, които би пропуснал. Проучваш къде имаш познати или хора, с които да се срещнете поне за по кафе, резервираш няколко нощувки в Airbnb, Book-ваш самолетните билети, стягаш багажа и кой откъде е.

Не е нито супер сложно, нито супер страшно. И ако имаш късмет би имал едно прекрасно Американско изживяване. Но ти си ти, а аз съм Пиралкова.

Датата на пътешествието наближава, а с нея и вълнението от непознатото, новото, чуждото. Вечерта преди старта се сбогуваш с американското си семейство, което се е грижило за теб цяло лято, пускате по една сълза, прегръщате се силно и си казвате „чао“ с надеждата, че ще се срещнете отново. Сабайлем пред къщата спира джип, от който се подава Лес – американският баща на всички балкански бригадири на полуострова Кейп Код за това лято.

В колата те очакват 4 македонски девойки, които ти надуват главата през целия път до Бостън, където гореспоменатия човек те развежда на кратък кола тур из града. Предполагам в главите ви се зараждат съмнителни мисли, но Лес наистина ни беше като баща – дори ни беше сготвил баница за из път.

След като македонките те изнервят до краен предел, учтиво им казваш „чао“ и тактично се изнизваш от компанията им. Започваш да се разхождаш сам напълно безцелно из града. Но цел не ти и трябва. Бостън веднага те грабва с неописуемия си чар, модерното градско излъчване, динамиката и спокойствието, романтиката и харизмата си.

Голям, зелен, разчупен, интересен, исторически, не ангажиращ, предразполагащ град. С високите небостъргачи, но и малките чаровни улички, сгушени между тях и криещи базари за книги и грамофонни плочи. С голямата река и красивата гледка, с модерните университети и старите църкви.

Бостън е град на контрасти. Но не взаимоизключващи се, а взаимодопълващи се. Той е градът с първото метро в САЩ, както и този, в който е открито първото американско обществено училище и първият колеж – Харвард.

Бостън е перфектната смесица от американска и европейска култура, от ново и старо, от забързано и спокойно. Ако и ти си от хората, които обичат да виждат всеки нов град от високо – Boston Skywalk е твоето местенце и то на топ промоционална цена. За най-голяма наслада се употребява по залез.

Нещата, които не трябва да изпускаш в града са: италианския квартал, моста Salt and pepper bridge, площада Quincy Market, парка Boston Common или най-стария национален парк в страната и не на последно място – Harvard.

Само престъпвайки прага на двора му ще се потопиш в оная най-колежанска, младежка и примамлива атмосфера, която само си гледал по филмите като малък. Неописуемо е. Какъвто е и самият Бостън.

След като пренощуваш чрез Аirbnb при най-симпатичния 50-годишен афро-американец с внушителния ръст 1,52 см, който се е оказал учител по музика, йога фен и пътешественик по душа и цяла вечер сте си говорили за разнообразни дестинации, в ранни зори отиваш на гарата и се качваш на рейса за Ню Йорк.

Нали бил много готин, дай да видиме защо му се носи тая пуста слава. След 5-6 часа возене влизаш в мегаполиса и прекарваш още поне 2 в задръствания. После си хващаш метро и влак, за да стигнеш до екзотичния квартал Ямайка или долнопробната версия на Люлин, откъде да хванеш друг рейс (ако не те убият или изнасилят), за да стигнеш до Куинс – мястото, където НЕ трябва да нощуваш.

Само 5 часа лутане, губене, стрес и безброй разговори с непознати (защото нямаш телефон) и най-накрая откриваш заветната квартира и се запознаваш с хазяина китаец, който се оказва, че не знае английски. Но така е в Ню Йорк – по малко от Китай, Индия, Италия, Турция, Мароко…каквото си поискаш! Не ти трябва да обикаляш цял свят, защото Ню Йорк си има всичко!

Time square по тъмно е наистина готино местенце, но определено  твърде прехвалено, статуята на Свободата не е лоша, но задължително трябва да се иде с корабче до нея, иначе няма много смисъл, Wall street не е нищо особено, но трябва да идеш да се снимаш със задните части на бика, а гледката от Empire state е може би единственото нещо, заради което няма да съжаляваш, че си бил в Ню Йорк.

О да – и 9/11 Memorial или внушителният градски водопад в чест на загиналите от атентата на 11 септември. Ако имаш само 1 ден там, препоръчвам да се включиш в организирана екскурзия из града, за да видиш максимално бързо и лесно всичко необходимо.

Ако имаш късмет португалка, която живее в града ще те изведе на fancy вечеря, а приятелката ти от Русия Настя ще се окаже в града точно тогава. Сам няма да останеш, стига да не искаш.

И след като пребродиш мръсните и прашни улици на Ню Йорк, загубиш се 8 пъти в метрото, 2 пъти успееш да предотвратиш грабеж, возиш се на такси за 43 долара с шофьор Казахстанец и оцелееш в Куинс – бягай към летището и се спасявай, защото този град не понася на всеки!

На летището е доста вероятно да стане някакъв проблем тип – едно кило над допустимото в багажа, отсъствие на документ или недопускане до опашката за чакане, защото някой си мисли, че нещо ти има.

За това, мили дами, намерете единствения младеж на гишетата и се постарайте той да ви обслужи, няма да иска повече от една усмивка в замяна, а ще прескочите всички гореспоменати проблеми. А левенти….за вас не знам – оправяйте се!

От Ню Йорк през Флорида стигаш до Мексико, където прекарваш 4 дни като в сън и после обратно към ЩАТИТЕ. В следствие силното слънце последните дни и загарът, който си придобил, кацайки в Охайо може да решат, че си нелегален мексикански емигрант и да те заключат с още няколко истински такива в една малка стаичка.

Не се притеснявай,  в някакъв момент ще се усетят, че всъщност си от България и ще те пуснат на свобода. А междувременно най-важното е да се забавляваш. Докато чакаш поредния полет може ненадейно да ти блокират дебитната карта, а когато бръкнеш в портмонето си да установиш, че нямаш кеш. Спокойно ще звъннеш в банката. Ако имаш телефон.

В противен случай ще се наложи да се молиш да поне 40 човека докато някой те съжали. През това време е доста вероятно да замръзнеш понеже на летището е около -5 градуса. Ще си купиш одеяло, ще си изгубиш багажа и ако някакво чудо се случи, ще стигнеш цял в Калифорния!

Следваща спирка – Лос Анджелис. Или дъното на Америка. Най-мизерният, мръсен и криминален град вовеки. Пълен с клошари, пияници и крадци. В автобусите се возят само латино-американци и ако не знаеш две думи на испански не можеш да си купиш билет.

Алеята на славата a.k.a The walk of fame е огромно разочарование, палмите не са като по снимките, а доста по-мършави и съсухрени, плажовете са тип Китен, но по-скъпи, метрото вони на урина и изпражнения, за да се снимаш с прословутия знак на Hollywood трябва да се катериш по стръмни баири няколко часа,

а единственото нещо, заради което си заслужава да идеш в LA е Universal studios – цветна феерия от емоции, забавление и адреналин, които те потапят в света на киното и те докосват до Hogwarts, Springfield и Despicable me.

Виждаш истинските декори от сума ти филми, срещаш актьори и музиканти и за няколко часа забравяш, че съществува някаква друга реалност освен тази на киното, забавлението и положителните емоции. Ако си и човек на танците в LA ще имаш възможността да посетиш едни от най-известните зали в света – Millennium dance complex, Movement lifestyle и Debbie Reynolds и да станеш част от нещо наистина голямо.

Aко имаш късмет може да пренощуваш в Home for dancers и да срещнеш хореографи и танцьори от всяка точка на Земята. Така че колкото и да не ти хареса Лос Анджелис, определено има какво да ти даде! Обезателно се вози в Uber pool – няма такова изживяване, честно.

Продължаваме към Вегас. Oh, viva Las Vegas! Градът на хазарта, светлините, порока и нощния живот. Градът, който никога не спи. Градът, който ми даде първото казино изживяване в живота. Бляскав, лъскав, красив, разнообразен, интересен, омайващ.

Изумително чист и странно спокоен в цялото случване, шум и бъркотевица. 2 дни са ти предостатъчни да го обходиш, като не пропускай да гледаш вечерните шоу програми по главната улица Las Vegas strip, да се качиш на Стратосферата за по едно аперитивче и гледка от високо, да се снимаш със табелата на Вегас и най-важното – да идеш на азиатски масаж.

Приготви се за много грубост, дърпане, сецапе, разтягане и болка, които трябва да заплатиш със солиден бакшиш. В противен случай 10 дребни азиатеца те наобикалят и не те пускат да си тръгнеш.

Ако случайно нощуваш при познати от Кюстендил на твой приятел от Русе, несъмнено ще отидеш на ретро чалга парти в BG BISTRO, ще ядеш в български ресторант и ще удариш един кючек в името на родината.

А за финал си остави най-сладкото – Гранд Каньон (Grand canyon) – дъхоспираща панорамна гледка на изумително въздействаща симбиоза от скали и пропасти, които дори не знам как да дефинирам. Важното е, че гледката си заслужава! От Вегас дотам е около 7 часа в посока с рейс, но наистина не е за изпускане.

И така, след 16 дни пътуване, 5 щата, 2 крайбрежия, 7 полета, 3 рейса, 2 коли, 1 ферибот, една акула, много километри пеш, няколко Uber-a, доста колоритен градски транспорт от разнородно естество, таксита, запознанства, приятелства, проблеми, смях, драма, приключение, глоби, дългове, гмуркания, падания, губения, прилошавания, смях и сълзи, някак си се добрах до родната страна. И не бях сигурна какво точно ми се е случило!