Урок с име Еразъм

С риск да отегча четящите, засягайки за пореден път казуса „Еразъм„, но с надеждата да (ви) убедя да си подарите този подарък, наречен приключение, който несъмнено би оставил следа/и във вас, вашите мисли, светогледи и животи, ще ви споделя какво научих.

Ще ви разкажа за световете, които (си) сътворих там – в онова 5-месечно безвремие с безкраен край, за мъките и тегобите, които ме направиха по-зряла, та презряла, за ценните уроци, които учителят Еразъм ми даде. Горчиво-сладки уроци, които те обогатяват, но нараняват, разсмиват, но и разплакват.

Е, приятели, какво научих ли?

Урок номер 1: Преди всичко се научих да не се ядосвам за глупости.

И да не се ядосвам на неглупости като цяло. Та животът е толкова прекрасен и префрашкан с хубави емоции, които ни чакат да ги изживяваме, прекрасни преживявания, които дебнат да ни изненадат и любови, които да ни разтърсват из основи. Не отричам, че няма и гадости – неизбежни са, но с всяка изминала секунда сме все по близо до смъртта, човеци, осъзнавате ли, че не сме вечни и един ден ще умрем?А искате ли това да се случи и вие да имате зад гърба си редица поводи за съжаляване заради неслучили се събития, изпуснати възможности и пропиляни мигове?

Защото аз НЕ! Осъзнах го, докато бях далеч от дома, в чужда държава, за достатъчно дълъг период, който ми позволи да си дам сметка за доста нещица. ЦЕЛ живот се ядосвам за всичко, позволявам и най-дребното нищослучване да ме разтърси, на най-нелепата случа да ме депресира и на най-малоумното същество да ме комплексира. И защо, Пиралче? Защо?! Е, няма повече! Това беше – видЕх колко са неглиже на Запада, как спокойно си живеят и как не се напрягат за глуспости. И взех, че пробвах и аз. Пък взе, че ми и хареса. И живеенето ми оттогава е значително по-леко, признавам. И горещо го препоръчвам!

Урок номер 2 ме научи, че най-важно е да се забавляваш – когато можеш, с когото можеш и както можеш. Важното е да се забляваш. И да живееш сякаш утре ще се мре!

Пий бира от градинска лейка пеейки Еразъм оргазъм, обличай нелепи костюми, които тежат два пъти повече от теб, танцувай в дискотеки, барове, пъбове, на улицата, в залата и дома, трезвен, пиян, танцувай, братко, запознавай се с непознати постоянно, не се срамувай да заговаряш съмнителни неестествено мургави хора, които твърдят, че са джуджетата на белгийския дядо Коледа, флиртувай с младежи, девойки, флиртувай с живота, маскирай се на зубър, лекар, кретен, а понякога и на себе си. И не спирай да се забавляваш. Особено ако си млад. Най-вече по душа. Сега ни е момента, хора! Не утре, а днес. Прави глуспоти, защото сега му е времето!

Урок номер 3 ми каза: „Приеми, че всичко се връща – дал ли си, неизменно ще вземеш! Може да не е днес, може да не е каквото искаш, но ще получиш. Господ си знае работата, спокойно!“

Така и стана. Без да разбирам защо и как аз получих всичката позитивна енергия, с която бях обливала хората, с които работя – туристите, които ми гостуват в хотелите лятото. Аз просто си върша работата – забавлявам ги, говоря си с тях, учтива съм. Защото искам, а не защото трябва. И месеци по-късно Destiny-то отново ме среща с тези човеци и ми показва, че нищо не е незаслужено получено.

„Ти направи почивката ни в България уникална, сега ние ще се постараем да направим престоя ти в Белгия още по-уникален!“. И така и стана. Гостувания из домовете им в цялата страна, разходки до Холандия, рождени дни, празнични вечери и обеди, културни мероприятия, сладкарници, ресторанти, торби с лакомства и какво ли още не – само защото съм била мила. Не е ли страхотно? Да се чувстваш у дома – обичан и сгушен в уюта на семейството, което дори не е твое? Странно е, но е красиво.

Урок номер 4 ми показа, че ако не си дебилен, самоироничен и широкоскроен – нямаш шанс да живееш пълноценно. Не че не го знаех и преди, но сега вече напълно се убедих в това.

Да приютиш пиян мароканец в 4 през нощта, да поканиш на гости непознати унгарци, които си въобразяват, че са войници, да се снимаш с чичко кондуктор във влака, понеже го смяташ за национална забележителност, да се возиш с още двама човека на колело като нито един от трима ви не е трезвен, да се събудиш целият в синки със счупено кутре на крака, да играеш beer pong с водка, да ядеш кебап и да пиеш турски чай в три през нощта, да умреш 5 пъти за една вечер в Амстердам, да пиеш ракия с италианци и белгийци, слушайки Фики…Нека спра, че да не ви изплаша. Но списъкът е дълъг и красноречив. И най-вече дебилен.

Урок номер 5 бе следният: „Остави се по течението – плановете са глупави!“ 

Като човек, който вечно планува и знае (или поне се мъчи) да предвижда всяка ши*ана минута от живота си, смея да твърдя, че когато план няма – всичко се случва много по-лесно. Няма излишни разочарования, няма ненужна драма и страдание. Животът е тук и сега. Не утре, не след малко, не другата седмица. Не планувай, а мечтай. Не се страхувай, а дерзай. Търси съкровище в парк, стани част от студентска общност, пътувай, живей.

В Белгия преодолях един от най-големите си страхове именно защото спрях да планувам. Вижте там долу се обичам с един красавец на четири крака. А само допреди няколко месеца изпитвах кански страх от кучета и не можех дори да се доближа до такова създание без да се разтреперя, напикая  или изтръпна от страх и ужас. Научих, че Страхът е илюзия, а болката – фикция. Всичко е в главата ни . А в моята имаше много ограничения, облечени в дрехите на страхове, комплекси и депресии. Ненужни, непотребни, нежелани. Но получени. Аз се справям(х) със своите страхове, а ти?

Урок номер 6: „Опитай вкуса на живота. Но не го изяждай! Животът не е храна, той е богатство. Храната е просто необходимост, средство за оцеляване. Нищо повече.“

След 15 качени килограма и стотици погълнати излишни калории установих, че яденето не само, че не помага при депресивни състояния, а само още повече ги задълбочава. Че храната е просто повод да се съберем всички около масата и да бъдем щастливи, защото сме заедно, а не защото ядем заедно.

Че храната е много по-вкусна, когато е в малки количества, когато е здравословна и когато я желаеш, а не я приемаш само защото ти е скучно, тъжно или нервно.Храната е богатство, което трябва да се цени, без да се злоупотребява с него. Готвенето е красиво изкуство, а яденето – върховна наслада, която трябва да бъде контролирана. Ти командваш храната, не тя теб. А и животът е толкова вкусен дори и без нея. Вкусът му е сладко-горчив. Но прекрасен. Не е ли?

Урок номер 7 ми припомни, че няма по-ценно от истинските приятели. От онези специални човеци, които оставят следа в теб. Онези, на които даряваш част  от себе си, от сърцето си.

За 5 месеца странстване намерих малко, но страшно качествени попълнения в списъка си с приятели. Хора, на които можех да разчитам в тежките ми моменти. Хора, които не се опитваха да ме променят и ме приемаха редом с всичките ми странични отклонения. Хора, които правеха всичко възможно да ми помогнат да се почувствам добре, когато съм тъжна, да ме разведрят, разсмеят, развеселят. Хора, които ми готвеха вечери, носеха чай когато съм болна и прегръщаха силно когато плача. Хора, които докоснаха сърцето ми и остават там. Истински хора. 

Урок номер 8 бе красноречив: „Бъди себе си и никой друг! Обичай се и не забравяй кой си и защо си него.“

Не се харесвах, мразех се, не знаех коя съм и къде отивам. Още по-малко защо отивам натам. Еразъм ме намери и ми показа колко е важно да се харесваш. И колко е ценно да бъдеш себе си. Не за друго, а защото само тогава можеш да вървиш по своя път, по който да срещнеш своите хора и заедно да правите своите (любими) неща.

Докато си мислех колко съм дебела, тъпа и противна – бях такава. В момента, в който се преоткрих и осъзнах, че нагласата е ВСИЧКО. А това, което се случва в твоята собствена (я празна, я не дотам) главица – си е лично твой проблем, с който трябва да съумееш да се справиш. Аз успях. А ти ще пробваш ли?