Къмпинг приключение край Огняново

Всеки си има някаква семейна традиция – пътуване, събитие или просто ритуал, който спазват всички заедно. Нещо, което се е превърнало в сантиментален момент за всеки член от малкия свят, наречен семейство. И те трепетно очакват неговото случване, защото винаги е еднакво емоционално, но различно като преживяване.

Нашата семейна традиция е лятна седмица край язовир Огняново с основна цел водни ски и къмпинг емоции. Мястото винаги е едно и също, именно поради което е и толкова скъпо за нас. Огняново нито е най-хубавият, нито най-известният язовир в България, но е най-любимият за нас. Сгушен до Елин Пелин и достатъчно близко до София (ако нещо спешно ни потрябва), той ни предлага безвремие сред природата и няколкодневно пълно откъсване от реалността.

Август е нашият месец. Малката ни лодка-стрела и водните ски са задължителните съставки за преживяването ни. А съставът на компанията ни не е строго фиксиран, но има няколко персони, без които традицията ни не може да се осъществи – баща ми a.k.a тати Пиралков, батко Краси – най-добрият приятел на баща Пиралков, неговите синове, брат ми – Васил Пиралков и любимата ми приятелка Яна. Разбира се, винаги се появяват някои други персони, които да разнообразят нашата компания, което добавя малко вкус и цвят в цялостната картинка.

А как протича нашата къмпинг седмица? Едно е сигурно – забавно, лежерно и с много водни страсти и емоции. Палатковият лагер, издигаме сами с много пот и зор, придружени от ударна доза смях. Около тентата, където се храним, нареждаме множеството палатки, в които нощуваме. В паркинг зоната паркираме камиона и колите и маркираме територия, с което показваме, че това е нашата зона. А във водата разтоварваме лодката, кануто и сърфа.

Сутрините всеки се излюпва от палатката си, веднага щом вътре е станало толкова задушно, че няма как да диша. Рибарите от своя страна в 6 часа вече са с лодката навътре в язовира, жадни за улов. Наслаждаваме се на първите слънчеви лъчи с чаша кафе в ръка, наблюдавайки спокойствието и статичността на водната повърхност на язовира. Думите тогава са излишни, а и никой не изпитва потребност от тях.

 

След като се поразсъним е време за водните спортове. Загряваме коленцата и ръцете, мятаме се в сърф костюмчетата и започваме с водните ски или wake board-а. Правим по няколко освежителни кръгчета на гребена на вълната с помощта на нашият звяр – лодката, която е най-ценната вещ на баща ми от 30 години. След като се изморим от ските, идва време и за презареждане на силите със скромен обяд.

Къмпинг обядът е по-различен от обичайния обяд когато си на почивка. Тук става въпрос за примитивни условия, без магазин, ресторант или електричество в близост. Нарязваме два домата с краставица в една купа, мажем филиите с лютеница и ако хладилната чанта още е жива – си позволяваме лукс като кашкавал, салам и топено сирене. Но всичко е повече от вкусно. Може би едни от най-добрите обяди, които съм имала в живота си.

Следобед пийваме по кафе, за да не заспим, на който му се чете – чете, на който му се гребе – гребе, на който му се почива – си почива. Презареждаме силите, защото е време за водни спорове отново. След като вече не си усещаме телата от ски, се отдаваме на плуване или релакс с лодката в язовира.

 

Привечер е най-приятният момент. Жегата е оставила място на прохладата на идващата вечер. Слънето си отива по най-красивия начин, оставяйки ни безмълвни пред красотата на залеза си. Рибарите отново влизат на улов. А обикновение човеци се отдават на активности тип волейбол, книги, йога, четене на вестници или просто наслаждаванe на момента.

А вечер…Вечер настъпва истинска приказка! Мъждукащият лагерен огън, звездите и луната, който са толкова близо, тишината и спокойствието, виреещи във въздуха. Всички се събираме накуп около масата, изморени от активния ден, но напълно отпочинали емоционално. Всеки си сипва по аперитивче в зависимост от вкуса си, скараджията приготвя мръвката и заедно се отдаваме на сладки приказки и смях, които ще топлят студените ни зимни нощи. Когато с усмивка на лице си спомняме за нашата семейна традиция, за вълнуващото къмпинг преживяване, което ще чакаме с нетърпение и идния август.

 

А каква е вашата семейна традиция, която трепетно очаквате всяка година? 🙂