Приятелите ми често ме питат озадачени, как, по дяволите издържам по цял ден в компанията на деца. Отговорът е прост – с тях комуникацията е значително по-лека и приятна в сравнение с възрастните. Не само защото малките им мозъчета са необременени и неопетнени от живота, но и защото са истински, чисти и неподправени. До болка. Което автоматично значи, че те не знаят как да бъдат лицемерни, какво е да обидиш нарочно или защо да направиш нечий живот черен. При тях няма задни мисли, схеми и сложни планове, защото всичко е цветно, усмихнато и прекрасно. Каквото трябва да бъде и при големите.
Децата носят един неописуем наелектризиращ заряд, който заразява мигновено. Енергията им е положителна, дори когато е отрицателна. Усмивките им винаги са искрени. Смехът им е повече от непринуден. А блясъкът в очите – вдъхновяващ. Чисти, истински и до болка искрени, децата носят много повече мъдрост в себе си отколкото големите.
Те може да са малки на размер, но са големи по душа. Изразяват се простичко и кратко, но в думите им се крие огромна доза истина. И мъдрост. Защото те могат да чувстват без да се страхуват. Да мислят без да премислят. Да действат без да плануват предварително.
Децата кипят от енергия и пламък, които могат да прегорят ако не им се поставят някакви граници. Но не ограничения, не страшни правила и големи санкции. Децата са деца, за да бъдат такива – да грешат, да падат, да плачат. И в цялото това случване, в това красиво, макар и често болезнено израстване, се крие неописуем чар.
Децата не са глупави и не бива да бъдат подценявани. Доказателство за това са фактите, че малчугани са ме научили как да играя на шах, да боравя с таблет и да скалъпвам някое друго изреченийце на немски. Децата не бива да бъдат лъгани, защото те го виждат и усещат. И това ги обижда и кара да се чувстват нищожни. На вас харесва ли ви някой да ви лъже?
Децата са малки на ръст хора, но истински големи човеци. Защото те знаят как да се забавляват без никакви задръжки, как да проявят мил жест на любов, как да докоснат душата ти с усмивка, в която се крие цялата непринуденост и добрина на света . Децата са хора, от които трябва да взимаме пример и никога да не спираме да бъдем като тях – чисти като след пране, неподправени и щастливи до болка.