Различно, екзотично и шеметно – Мароко грабва на първата секунда от срещата ви. То отвежда в един далечен, пъстър и разтърсващ свят от цветове и емоции, потапяйки в дебрите на арабската култура. Мароко определено е място, което трудно оставя безразличие у посетителите си благодарение на своя ярък темперамент, дивашки пазари и разтърсващи миризми.
Да видиш 6 марокански града в рамките на 6 дни си е истинско предизвикателство, което обаче определено си заслужава. Градовете Фес, Маракеш, Танжер, Рабат и Шефшауен са основни опорни точки на пътешествието ни, а Сахара – нашият кулминационен екстаз. Тръгваме в камерен състав – моя милост Пиралкова заедно с двойка приятели. И много вълнение от предстоящата ни среща с нов континент от третия свят.
Първа спирка – Фес. Едно шеметно начало на мароканското ни приключение. Цветен, динамичен и мистериозен, градът впечатлява най-вече със своята Медина сиреч „старият град„. Това е историческият център на традиционната търговия и занаяти, където гъсто разположени ориенталски пазари на име сукове се преплитат с жилищни квартали с криволичещи улички.
Миризмата, която се носи е непоносимо силна и натрапчива и обезателно е едно от първите неща, които правят впечатление. Динамиката, бързината и шумът на пазарите не остават по-назад. Те просто те грабват и те потапят в един шармантен и забързан свят на пазарлък, цигания, багри и неописуема шумотевица.
Медината те посреща с натоварени магарета, които се бутат в сергиите, търговци, които са готови да се пазарят с теб до припадък, хора, които обезглавяват най-безпардонно кокошки в непосредствена близост до минувачите и агнешки глави, които висят примамливо до магазина за лакомства.
Фес е градът, който ще запомня с най-нелепите кафенета, в които привилегията да седят имат само представителите на мъжкия пол и градът, където не можеш да направиш 5 крачки без да ти предложат хашиш поне веднъж.
Ден 2 – ставаме в ранни зори, че ни чака дълъг път. Сахара но зове, но докато я стигнем ще минем през какво ли не. Пътуваме с кола, придружени от трима местни – Абдул, Мохамед и Ибрахим.
Потегляме с ритмите на арабска чалга, прекосяваме почти цялото Мароко, спираме да пием черен чай при братовчеда на Мохамед, който върти съмнителен крайпътен бизнес, виждаме Оазис за сефте в живота ни, прекачваме се на джип и стигаме до Мерзуга – най-близкото градче до Сахара.
Прекарваме нощта в пустинята, след като сме яздили камили около час, за да достигнем лагера. А там ни очаква щура нощ край лагерния огън, шамански танци и безброй незабравими спомени.
Ден 3 – 5:38 сутринта за пръв път се качвам на snowboard, но за да го карам на пясък. 6:00 скачаме на камилите и се връщаме обратно в Мерзуга.
По пътя вятърът брули лицата ни злокобно, а слюнките на камилите придружени от изхвръкнали песъчинци се разбиват в лицата ни. Закусваме набързо и отпрашваме към следващата станция.
Накачулваме се в съмнителна маршрутка с още 10-ина пътешественика и започваме едно 12-часово молене на Господ, породено от безумното каране на шофьора ни. Да изпреварва от дясно и да влиза в насрещното му бяха коронния номер, но все пак ни закара живи в Маракеш.
Същата цигания като във Фес, само дето тук успяхме да се докоснем и до чудото на коритата за обработка и оцветяване на кожи, което е най-голямата воня и културен шок за сетивата, което може да си причиниш. Неслучайно на входа ти дават стръкче мента, за да не върнеш обяда си.
Ден 4 – Рабат ни зове, затова хващаме влак и отиваме да видим как е столицата. Железопътното ни пътешествие може да се сравни с такова в БДЖ, а главният марокански град за първи път ни докосва до цивилизацията, показвайки ни една по-различна страна от Мароко.
Тук определено за пръв път вдишваме глътка чист въздух, виждаме жена полицай и момиче без забрадка.
Рабат впечатлява с панорамната си гледка към Океана, площада с кулата Тур Хасаан и Мавзолеят на Мохамед пети. Но е време да потеглим и към най-интересното място в цяло Мароко.
Ден 5 – Събуждаме се в рая. Наричат го Шефшауен, но е по-известен като Синия град. Най-прекрасното и романтично красиво място, което съм посещавала. Сините варовикови сгради го правят изключително очарователен, а атмосферата по калдъръмените му стръмни улички с гледка към планината е неописуема. Дори натрапчивите мюсюлмански молитви, кънтящи из града, не могат да нарушат неговото очарование и романтика.
А берберските баби, които продават венци от жълти китки са щипката магия, която прави картинката пълна. Три думи за Шефшауен – изкуство, спокойствие, красота. Обвити в романтиката и аромата на щастие.
Ден 6 – Споделяме 7 местно такси с две непознати американки и се отправяме към последната си точка – Танжер. Градът, който е разделен от Европа единствено от Гибралтар. И може би точно защото е по-близо до нас, тук се усеща по-модерно влияние.
Тук чарът от динамиката на медината, миризмата на пазарите и постоянното случване е оставила място на по-разчупена архитектура, по-модерно облекло и по-европейско светоусещане.
Но това няма никакво значение, защото ние запомняме Мароко точно с другото. Онова дивото, странното и различно случване на живота. Носещо полъха на безброй натрапчиви миризми, цвета на хиляди ярки емоции и пъстротата от чувства, идващи от един вълнуващ свят.
Свят на контрасти, темперамент и динамика. По Марокански.
Piralkova Travels 