Наричат го Шефшауен, но е по-известен като Синия град. Намира се в северозападната част на Мароко и е сгушен в прегръдките на планините Риф. Романтичен, омайващ, магически, той те кара да се влюбиш в него от пръв поглед. Сините варовикови сгради го правят очарователен, а атмосферата по калдъръмените му стръмни улички с гледка към планината е неописуема. Берберските баби, които продават венци от жълти цветя са щипката магия, която прави картинката пълна. Три думи за Шефшауен – изкуство, спокойствие, красота. Обвити в романтиката и аромата на щастие.
Името му буквално означава „гледайте рогата“. Създаден е като малка крепост през 1471 г. от Мулай Али Бен Муса Бен Рашид ел Алами, като целта на неговото издигане в миналото е било да пази територията от португалските нашествия. Шефшауен е обсаден и превзет от испанците през 1920 г. по време на създаването на Испанско Мароко, а по-късно е върнат на местните след обявяване на независимостта на страната през 1956 г. Можете да се разберете с местните хора на испански или френски.
Има две теории защо градчето е синьо. Първата предполага, че през 30-те години на миналния век Шефшауен е боядисан в синьо от еврейски бежанци, обитавали града тогава. Втората пък смята, че градът е син от около 20-ина години благодарение на местните жени, които решават да го боядисат. Защо обаче Шефшауен е син, също не се знае със сигурност. Някои казват, че това е духовен цвят за мюсюлмани и евреи. Други вярват, че това е знак на почит към планинския извор. Трети пък са на мнение, че синьото държи комарите вън от града. Залагам на комарите.
До днес синият облик на това райско кътче африканска земя се поддържа активно. Екипи от двама – трима души го боядисват 3 пъти годишно, но само през нощта. Синият град е известен и с ръчно изработените вълнени облекла, тъкани одеала и благо козе сиренце. В града има няколко джамии, сред които тази на площад Ута Хамам или по нашенско казано – баш на мегданьо. Извън Шефшауен можете да посетите гробницата на Алами, както и пещерата Кеф Тагобит, която е най-дълбоката в Африка.
Нашето мароканско приключение ни отведе в Синия град случайно, а там ни посрещна местният шофьор на маршрутка, който ни предостави най-забавното и смешно транспортиране до нашия дом за вечерта. Нощувахме в най-прекрасния Риад – сиреч къща за гости в традиционен арабски стил, с 3 стаи на наше разположение заедно с тераса с гледка към планината. Нощта бе тежка заради 4-те серии от звучни шумни молитви на високоговорител от близката джамия заради мюсюлманския празник Рамадан, който беше в разгара си.
И въпреки това, следващият ден беше същинска приказка. Обилна, вкусна мароканска закуска с техен вид бюрек, току що изпечен хляб и яйца по марокански, придружени от прясно изцеден сок от портокал, невероятно ароматно кафе и безумно очарователен чай от мента. Разходихме се до католическото манастирче на хълма на планината, купихме си венци от жълти цветя, направени от местна баба берберка и се отдадохме на изгубване из малките улички на синия рай с име Шефшауен.
Синият град определено е много по-различен и темпераментен спрямо останалите известни туристически градове на Мароко. Той е някак по-аристократичен, по-изискан, по-спокоен и уравновесен. Не може да се сравни с дивотията и динамиката на Фес или Маракеш, нито с техните натрапчиви миризми, ярки цветове и непоносима шумотевица. Шефшауен е повече от тях. По-красив, по-изтънчен, по-чаровен. Той не предразполага към пазарлък на пазара, нито към дивотия и простотия. Той очарова, пленява и те влюбва в себе си с непретенциозния си чар, предразполагащото си спокойствие и пленителната си харизма.
Да се изгубиш в малките, калдъръмени сини улички на Шефшауен е истинска наслада за сетивата. Защото където и да се озовеш, заварваш нова прекрасна гледка. И искаш да опитваш и виждаш още и още от града. Да чувстваш, да усещаш, да бъдеш. Само там и сега.
Piralkova Travels 