Скопие крие в себе си някакъв неразбираем чар, лъхащ от бохемското му излъчване и лъскава непретенциозност. Балканската жилка на Македония, закачливо примесена с грандоманското излъчване на Западна Европа, работят в интересна симбиоза, която превръща македонската столица в едно противоречиво, но приятно кътче. Арена на сблъсък между новото и старото, бедното и богатото, изисканото и пошлото. Кичозно, но ненатрапчиво, чуждо, но предразполагащо, особено, но закачливо.
Скопие е достатъчно голямо, че да има какво да видиш и достатъчно малко, че да можеш да го видиш за 2 дни. Градчето те посреща с гостоприемство и ти разкрива чара си още в първите минути от вашата среща. Бохемската му непретенциозност те очарова от раз, а червените двуетажни автобуси, които пълзят из скопските улици, те карат да се чувстваш като в Обединеното кралство.
Най-популярните и грабващи окото атракции на македонската столица са практично сгушени в малкия център на града. Около централния площад на Скопие, където гордо се извисява статуята на Александър Македонски, известна с името Воин на кон, са изтипосани множество сгради и паметници, представляващи странен ансамбъл на различни исторически моменти и географски ширини. Цялата тази кичозна симбиоза на грандомания буди у теб очарователна смесица от чувства на възторг, почуда, смях и шок.
Мостът на нациите обезателно е най-запомнящото се и фрапантно нещо в Скопие. Построен е едва през 2013-ста година с цел да събере върху себе си всички видни персони, имали нещо общо с македонската история когато и да било. След Лас Вегас това определено е единственото по рода си място, което събира накуп толкова много и разнородни статуи като тези на Климент Охридски, Юстиниан първи и Даме Груев. И все пак в цялата шармантност, грандомания и кич, се крие някакъв неописуем чар, който буди особено чувство у туриста. Интересно е, че повечето от местните напълно не подкрепят тези постройки, твърдейки, че това не е история, понеже е построено преди само 5 години.
В непосредствена близост до гореспоменатите места е и Старата чаршия – китното площадче с криволичещите му тесни павирани улички, оградени от малки магазинчета за сувенири и уютни кафенета и сладкарнички, които те примамват да влезеш и да стоплиш зимния си следобед с ароматно кафе и турски десерт.
Ако сте почитател на културния туризъм Музеят на македонската борба за държавност и самостоятелност определно е вашето място. Това е едно доста противоречиво, но запомнящо се местенце. Чудна смесица между музей на восъчните фигури, чалга дискотека, галерия за авангардно изкуство и исторически музей. Кичозните арт инсталации в комбинация с дървени постройки, бесило, наргиле корнер и бляскави полилеи те оставят в недоумение и лек потрес.
Наричан още Музей на жертвите от комунистическия режим и посветен на революционните борби в областта Македония от периода на Османското владичество до Комунистическата съпротива във Вардарска Македония, той отваря врати на 8 септември 2011-ста, отпразнувайки 20 години от независимостта на Македония.
В музея са изложени восъчни фигури на видни за македонската история люде като Крсте Мисирков – родоначалник на македонския литературен живот, Андон Стоянов по-известен като Дончо Штипенчето, който пренасял бомби по заръка на Гоце Делчев, Апостол Терзиев – наричан македонския Робин Худ и Елън Стоун – американска протестантка мисионерка, отвлечена за откуп от чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1902 година.
Препоръчвам да си наемете гид в музея, за да бъде изживяването ви максимално ползотворно, а когато ви попитат дали искате да ви говорят на македонски или английски, изберете балканското, за да се забавлявате искрено на фрази като „Ако сакате може да си седнете во тропчинята“ или „Вилям Гладстон казал: „Епа, щом србите си имат Србия, а бугарите – Бугария, оти македонците да си немат Македония?““.
Същият левент ще ви разкаже за затвора за сталинисти „Петрова дупка“, скътан на остров Голи Оток, където голяма част от лагеристите са македонски българи. Ще ви спомене и за буйната македонка Мара Бунева – член и атентатор на ВМРО, която става любовница на Велимир Прелик, само за да може да го ликвидира, докато той е опиянен от женската й…сила.
А най-приятното нещо, ще ви направи впечатление са местните хора. Македонците в Скопие са много по-дружелюбни, приветливи и усмихнати от софиянците в София. Всички хора, които те обслужват са изключително усмихнати, вежливи, добронамерени и забавни. А местните винаги са нещото, което оставя най-ярък спомен у един пътешественик.
Разходете се до съседно Скопие, за да се потопите в странната му бохемска атмосфера, която събужда у теб едно неразбираемо чувство на нещо близко и твое, но някак толкова различно и далечно. И все пак чаровно. По скопски.
Piralkova Travels 