2018 си отива и май е време за някакви равносметки и констатации. Не ми се занимава да мисля за емоции, кариера, житейски избори или други сериозни теми, за това поглеждам назад, за да видя къде ме отведе гореспоменатата година. Да надникнем заедно в любимите ми 10 местенца по света и у нас, до които успях да се докосна изминалите 12 месеца. Let’s go!
Номер 10. Солун
Започваме класацията отзад напред изключително не обещаващо с един доста комерсиален и не особено вълнуващ град в съседно Гръцко, а именно Солун. Втори по големина след столицата Атина, докоснат до прегръдките на морето, той е чудесен вариант за еднодневна разходка ако сте близо до границата с Гърция и ви е скучно. Основан от македонския цар Касандър през 315 г. преди новата ера, който го кръщява на жена си Тесалоника – сестра на Александър Македонски. В Солун може да хвърлите по едно око на Бялата кула, църквата „Свети Димитър“, градската крепостна стена, Галериевата арка, да пийнете по едно узо и кой откъде е.
Номер 9: Скопие
На предпоследно място поставям кичозното, бохемско и грандоманско Скопие, което ни маха жизнерадостно по комшийски от съседна Македония. Впечатляващо със своя непретенциозен чар, чистосърдечно гостоприемство и закачлива атмосфера, то те влюбва в себе си заради усмихнатите и забавни местни, натруфения, но лъскав и неописуемо очарователен център в всичките стотици статуи, музеи и сгради, скупчени една до друга.
Номер 8: Карлово
Любимият ми възрожденски град. Има места, които те карат да си горд българин само като ги доближиш. Българин с главно Б, който познава и уважава историята си
и вярва в бъдещето на родината. Градове – емоция, които те отвеждат в един друг свят – някак далечен във времето, но близък до сърцето. Въздействащ, интересен, възрожденски. Удавен в прегръдките на Балкана, той е разположен в южната част на Централна България. Роден град на Апостола на свободата и известен с розобера, Карлово за мен е истинска възрожденска приказка.
Номер 7: Старо Стефаново
Прекрасно селце, сгушено в прегръдките на Балкана, Стефаново е архитектурен резерват, запазил своя красив облик през годините. Старите къщи тук не може да се санират, нито пребоядисват, позволено им е да си седят китни, бели и старовремски. Селото е сменило доста имена докато се спре на сегашното. Наричано е Ивраджа, Иврач и Вратца, а първото училище тук е основано през 1854 г. и се е намирало в къщата на игумена на троянския манастир и куриер на Левски на име Давид. Забележителности днес са църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ и дребното на ръст параклисче „Св. Троица“.
Номер 6: Сахара
Отскачаме в Африка и колоритното му Мароко, за да пояздим камила в пустинята Сахара и да прекараме нощ сред пясъчните дюни в палатков лагер. Изживяване, което напълно си заслужава трудното, мръсно и неудобно пътуване дотам. Емоция, която препоръчвам на всеки пътешественик, а и не само. Да караш сноуборд върху пясък, да танцуваш бос около лагерния огън докато във въздуха се леят марокански ритми и да забравиш, че съществува каквато и да е друга реалност. Това е приключението на име Сахара.
Номер 5: Рупите
Едно от най-високо енергийните кътчета в родината ни и мястото, където е живяла великата баба Ванга. Разположено в непосредствена близост до Петрич, там извират лечебни води от угаснал вулкан. Местност, която носи нещо магическо у себе си, някаква неописуема енергия и особен заряд, който не могат да се опишат с думи. А трябва да се изпитат.
Номер 4: Стара планина
Отиди в Стара планина и остани поне няколко дни. Наслади й се. Докосни я. Не само с очите си, но и със сърцето си. Обещавам, че ще ти хареса. И ще искаш още. Защото енергията и магията, които крие тя са магнетични. Красотата й – неописуема. А обаятелността – притегателна. Чарът й пък са малките старопланински хижи – сгушени в зелените прегръдки на планината, докосващи небето и звездите, извисени над всичко земно и човешко. Отиди в Стара планина и се запознай с прекрасните й деца – хижите Рай, Амбарица и Мазалат.
Номер 3: Света Анастасия
Малко, китно и очарователно островче, което се крие съвсем близо до любимия Бургас. Островът е един от седемте български острова в Черно море и третият по големина след Свети Иван и Свети Кирик. Няколко пъти сменя своето име и предназначение. През средновековието на него е построен манастир, нападан и опожаряван няколко пъти. В средата на острова е изградена църква „Възнесение Господне“, останала непокътната и до днес, въпреки вековете на Османско владичество.
Номер 2: Пирин
Най-магическата и притегателна българска планина. Неземни са нейните богатсва – езера, върхове, гледки. Ах, Ирине, Пирине, колко си красив! Няма друг като тебе! Няма друга такава планина! Величествен, магнетичен, приказен. Ах ти, Пирине, колко си магически! Приканваш, притегляш силно към себе си. А после прегръщаш бащински и разкриваш неземни красоти. Без дъх оставяш след всяка среща с тебе. Без дъх, ама със спомени незабравими, с чувство на цялост, на щастие, на пълнота.
Номер 1: Синият град на Мароко
Наричат го Шефшауен, но е по-известен като Синия град. Намира се в северозападната част на Мароко и е сгушен в прегръдките на планините Риф. Романтичен, омайващ, магически, той те кара да се влюбиш в него от пръв поглед. Сините варовикови сгради го правят очарователен, а атмосферата по калдъръмените му стръмни улички с гледка към планината е неописуема. Три думи за Шефшауен – изкуство, спокойствие, красота. Обвити в романтиката и аромата на щастие.
2018-а ме запозна с доста интересни и красиви места, ами теб къде те отведе? 🙂
Piralkova Travels 