Еднодневна разходка до Йончевото и Страшното езеро е чудесно предложение за ден в прегръдките на Рила. Маршрутът, който ви очаква е кръгов и тръгва от ЦПШ Мальовица, през Йончево и Страшно езеро, хижа Мальовица, та пак до ЦПШ-то. Преходът не е много тежък, но ако по цял ден жулите дюнери и пушите цигари и ненадейно решите да тръгнете натам без физическа подготовка – нема да ви се получи.
Ако поддържате нормално темпо и не спирате прекалено често, ще вземете разстоянието за приблизително 7 часа, като дължината на маршрута е 14 км. Денивелацията, която ще преборите е 909 метра, а най-високата точка за достигане е на 2391 м.н.в. Преходът води своето начало от хотел Мальовица, скрит вляво от ЦПШ Мальовица. Оттам се хваща зелената маркировка, която показва накъде е Йончевото езеро.
В началото започваме прехода на сянка, но това не продължава за дълго. След 40-минути в гората излизаме на слънце и поемаме към Йончевото езеро. Разстоянието се взима за по-малко от час и половина, а гледката която се разкрива пред и над езерото е повече от изумителна. Оставя те без дъх и думи. А само с любов. И чувство за свобода. Сякаш летиш в нежен танц заедно с планината, а слънцето е вашият ням музикален съпровод.
Разположено на 2013 метра надморска височина, точно под връх Попова капа, езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Ентусиаст-турист, който прекарвал по цяло лято в Рила заедно със своето семейство.
Оттам поемаме към Страшното езеро, като този път вече следваме синята маркировка. Дотам се стига отново за около час и половина, но този път изкачването е по-голямо, а стръмните скалисти участъци – значително повече. Има места, на които трябва да си помагаш с ръце и е малко по-екстремно, за това трябва да се внимава достатъчно.
На 2465 метра надморска височина величествено ни чака Страшното езеро. Оставя ни без думи със своята мраморна красота и скалист чар. Езерото наистина е страшно красиво, а легенда гласи, че много художници били привлечени от красотата на природата около него. Те непрекъснато ходели на мястото да рисуват тамошните пейзажи. Един ден обаче, неочаквано се разразила буря. Изплашен, един от художниците тръгнал надолу и започнал да вика: „Нагоре е страшно, страшно е!“. Оттогава езерото се нарича Страшното.
Започваме да слизаме надолу, поемайки към хижа Мальовица. Следим жълто-червената маркировка. По пътя срещаме две чудни езерца, но нямаме идея как се казват. Въпреки това се снимаме за спомен с тях, защото сме пленени от красотата им. Навлизаме в участък с клек, но не се плашим – да не сме пишман планинари. За около час слизане достигаме хижа Мальовица, където се награждаваме с вкусна чорба и студена биричка на фона на живописни гледки. РАЙ.
Финализираме прехода с най-леката част от маршрута – равния участък между хижа Мальовица и ЦПШ Мальовица, който се взима за максимум 40 минути и наистина е адски лек и приятен. След 7 часа гледки и красоти се озоваваме пред колата, изморени, но ощастливени. И жадни за още планински приключения. Каквито само България може да ни даде.
Piralkova Travels 