4 дни в прегръдките на Балкана

Лятото било време за море и плаж. Да бе да. Пълни глупости. Лятото е време за планини, гори и природа. За преходи и време там горе – в планината – където не съществуват понятия като време и напрежение, а само – красота и спокойствие. Там горе е истинското щастие, пълната свобода, същинското безвремие.

А когато в средата на прекрасния юли неочаквано те поканят на 4-дневно планинско приключение в прегръдките на не коя да е, а любимата ти Стара планина – няма как да откажеш! Стягаш раницата, взимаш щеките и хващаш горите тирилейски.

Нашият маршрут започна от Копривщица към връх Вежен, през връх Юмрука до хижа Ехо – първият ден. Към хижа Козя стена, заслон Орлово гнездо, та до хижа Дерменка – на втория ден. Последвано от хижа Добрила и върховете голяма и малка Амбарица, Голям Купен и Голям Кръстец, както и хижа Левски на третия ден. Оставихме водопад Карловско пръскало за последния ден, когато слезнахме от хижата към Карлово.

С две думи ако трябва да говорим в цифри – за 4 дни изкачихме 6 върха, спахме в 3 хижи, посетихме още 4 и изминахме общо 91 километра. Беше доста изморително – няма да си кривя душата – но си заслужаваше повече от всичко. Дъхоспиращите гледки, просторът на Балкана, спокойствието на планината, чистият въздух, лятното слънце – всички перфектно съчетани, за да те окрилят от пълно щастие.

Ден 1. Тръгваме от Копривщица към връх Вежен. Слизаме от влака и поемаме по асфалтов път, който ни отвежда до входа до Национален парк Централен Балкан, откъдето започва нашето приключение. Потегляме към първия връх за деня – Вежен. Минаваме през гористи местности, бълбукащи рекички, а на няколко пъти губим следите на маркировката, но накрая излизаме на билото и достигаме до върха, който изглежда доста полегат, а всъщност е висок цели 2198 метра.

Оттам продължаваме към Юмрука (1818 м), чието изкачване си е истинско предизвикателство след изминатите километри за деня. Наклонът по пътя е почти отвесен, но гледката от горе просто те оставя без думи. На слизане има метални въжета, които обезопасяват придвижването към хижа Ехо – крайната ни цел днес. А там ни чакат заслужени студена биричка, красив залез и уютна вечер в приятна компания.

Ден 2. На следващата сутрин по изгрев слънце поемаме към хижа Козя стена. След като предния ден сме изминали 25 км, днес ни очакват още толкова, с разликата, че този път маршрутът е по-полегат и по-лек. Два часа след тръгването сме на хижата, където ни посрещат хижарите с кафе и закуска. Отдъхваме малко и поемаме към местността Беклемето и паметника „Арка на свободата“. Оттам се отправяме към заслон Орлово гнездо – един от най-приятните заслони в Стара планина, където обезателно трябва да се отбиете за чаша билков чай, ако ви е на път.

Финална точка за втория ден – хижа Дерменка, където ни посрещат 45 ловешки дечица от детски лагер, които точно тази вечер палят голям лагерен огън. Канят и нас. И е магическо. Небето. Звездите. Огънят. Планината. Тихото, което се прокрадва между нас и ни кара да се влюбим във вълшебната магия на планината, която ни обгръща, потапяйки ни в приказно безвремие.

Третият ден ни отвежда към хижа Добрила. Тръгваме в ранни зори. Прекалено ранни. Тъмни дори. Прогнозите за времето не са особено благоприятни и ще бягаме от дъжда. Закусваме мекички със сиренце и боровинки, пийваме билков чай и тръгваме към Амбариците. След тях е време за връх Голям Купен (2169м), който е едно същинско изпитание. По пътя на изкачването му има моменти, в който има въжета и е доста стръмно и тясно, съответно трябва да се внимава доста. Но пък гледката горе пак е уникална.

Умората вече се е натрупала, но неописуемите старопланински прелести ни карат да забравяме за мазолите по краката, издутите глезени и навехнатите крайници. Красотата е по-силна от болката. Усещането за свобода е по-силно от това на страданието. Минаваме през последния връх от прехода ни – Голям Кръстец (2034 м) и започваме да слизаме към хижа Васил Левски, където ще пренощуваме. С голям късмет и много бързане успяваме да се измъкнем от дъжда, който успява да ни догони чак на последния ден.

 

Вечерта в хижата атмосферата е празнично-приповдигната – не само защото е събота и има много повече хора от предните вечери, но и защото имаме рожденик. Срещам свои приятели, както и далечни роднини, запознавам се с част от пътешествениците и става голяма весела вечер по планински. А навън ни чака друг лагерен огън и група чехи, които пеят чешки песни.

Ден последен. Отскачаме до водопад Карловско пръскало, който е само на 15-ина минути от хижа Левски, след което започваме слизането към Карлово. По пътя спираме на хижа Хубавец за вкусна гъбена чорбица и продължаваме надолу към града. След малък инцидент с коляното ми, някак си се добираме се гарата и хващаме рейса за София. Боли. Всичко боли. И то много. Но това е най-приятната болка, която някога съм изпитвала. Защото спомените, които остават ще топлят зимата ми и ще ме усмихват месеци наред.