Както неведнъж съм казвала – да бъдеш българин и да не ходиш по планини е като да имаш шоколад и да не го ядеш. България може да не е най-добре уредената държава, но има най-прекрасната природа. А планините…те просто са прелестни! Същински дар от Бога, на който трябва да се наслаждаваме с широко отворено сърце, потапяйки се в планинските прегръдки.
Въпреки, че съм пристрастна и Стара планина определено е моят фаворит, не мога да си изкривя душата и да не призная, че всяка друга планина крие своето очарование и има какво да каже и покаже. Днес ви отвеждам в най-високата планина не само в родна България, но и на Балканския полуостров – красавицата Рила.
Сгушена в югозападната част на страната и северозападния край на Рило-Родопския планински масив, тя се слави с най-високия връх на Балканите – Мусала със своите 2925 метра. Поетът Иван Вазов я оприличава с „крепост, издигната до облаците със своенравно изкроени гранитни бастиони“.
В Рила има множество минерални извори и над 200 езера. Седемте Рилски са повече от прекрасни, но прекалено комерсиализирани и препълнени с туристи, което автоматично губи техния чар. За това днес ще ви запозная с няколко други чудни рилски езерца – Урдините.
Те са езерна група с ледников произход, разположени в най-труднодостъпните части на Северозападна Рила. Намират се в западната част на Урдиния циркус между връх Дамга (2670 м) на северозапад и Додов връх (2661 м) на юг. Общо 6 на брой са и носят следните имена –Сухото, Рибното, Триъгълника, Удавника, Голяма и Малка паница. От Урдините езера изтича Урдина река, която е десен приток на Черни Искър.
Това лято имах възможността да посетя всичките от тях и съм повече от доволна от разходката си до тях. Преходът, който направих беше в неделен ден и противно на очакванията ми за тълпи от градски човеци – беше повече от спокойно, което си е предпоставка за наслаждаване на красотата на природата.
Истината е, че преди да ида на езерата, не само, че не бях чувала за тях, но и самият преход до тях беше напълно не плануван. Но нали знаете – понякога в най-подходящият момент идва най-подходящото предложение за най-подходящото място. И ето ме там – в подножието на Рила в една неделна августова утрин в компанията на родителите на мои приятели. Готови за приключение.
Ще ви издам една тайна – най-обичам да комуникирам с по-възрастни хора от мен. Те носят онази мъдрост, непонятна за младостта, съчетана с жаждата за приключения на вечно живата душа. Винаги имат какво да разкажат, на какво да те научат и какво да те посъветват. А в живота и планината това е повече от важно.
Та, паркираме 500 метра преди ЦПШ Мальовица и отбиваме в дясно покрай ей таз табелка. Влизаме в горичката и в близкия час не излизаме от нея. Вървим на прохладно, сгушени в прохладните Рилски прегръдки. Следим червената маркировка за хижа Вада, тъй като синята е за хижа Вазов. След 40-ина минути пресичаме Урдина река, а малко по-късно достигаме живописната Яворова поляна.
След като излизаме от приказната горичка, започваме да се изкачваме към Зелени рид, намиращ се в дясно от нас. Той е нещото, което отделя Урднините от Рилските езера. По пътя се отбиваме да се насладим на красиво водопадче, което се е скрило в ляво от главната пътека. Разбира се, позираме усмихнати. Следват красиви просторни гледки, поляни и прелести, които те потапят в планинско безвремие още преди да сме стигнали до езерата.
За около 4 часа умерено темпо достигаме първото езеро – Голямата Паница. То е разположено най-ниско от всичките общо 6 на брой и е най-голямо по площ и обем на вода. Разположено е на 2278 метра надморска височина и от него може да прецените дали ще поемете на дясно или на ляво, за видите някое от другите езера.
Най-малкото езерце е Рибното (на 2348 м.н.в), което заради близостта си с връх Дамга е наричано още и Дамгско езеро. Въпреки че е най-малко по размер, то е най-голям водосборен басейн от групата. Най-високото езеро е Сухото, което лежи недалеч от Додов връх и е на 2375 м н.в и има кръгла форма. А най-дълбоко е четвъртото езеро – Малката Паница – 7,6 метра.
За около три часа може да се разгледат и 6-те, с след това имате няколко опции за връщане – 1) да се върнете по същия път, 2) чрез кръгов маршрут през Рибното езеро под връх Дамга, откъдето се стига до местността Раздела да хванете синята маркировка за ЦПШ Мальовица (това е пътечка, минаваща по Зелени Рид) и 3) с кръгов маршрут да се излезе на главното било и да се слезе през връх Мальовица и хижа Мальовица отново до ЦПШ-то.
Ние избрахме третата опция. Ей тъй – за разнообразие. Така преходът ни излезе малко над 11 часа с почивките и точно 24 километра щастие, дъхоспиращи гледки и красоти. Това беше един от най-прераждащите, зареждащи и прекрасни преходи, които съм правила, не само защото по пътя не срещнахме никакви хора, но и защото мястото наистина е магическо. Пожелавам ви да го видите. И усетите 🙂
Piralkova Travels 