Баща ми казва, че хората, които си чупят краката от ходене по планини нямат акъл. Майка ми не може да проумее какво все ме тегли към „пустите чукари“. А баба ми твърди, че е крайно време да се вържа за някой мъж, да му родя дете и да спра да обикалям из планините. Аз обаче не съм на тяхното мнение. Планината грабна сърцето ми още при първата ни среща и го стиска силно оттогава без никакво намерение да го пуска. А аз…няма да й дам и да поиска.
Никога няма да забравя първия ми истински планински преход. Беше лятото когато завърших гимназия. Дотогава 19-годишната и 10 килограма по-лека отсега Пиралкова не се беше замисляла, че планината може да й върши друга работа освен за ски през зимата. Но един ден попадна случайно на двудневен преход в сърцето на Пирин, докосвайки се до величието на Тевно езеро. И се влюби безвъзвратно. И неутешимо. В магията на планината.
5 години по-късно планинарският й живот започна. И ето какво научи само за година активно планинарстване. Животът й показа, а Пиралкова ви разказва – защо да кажете ДА на планината:
- Гледките
Казват, че най-красивите гледки са онези, до които най-трудно се стига. И са прави. А планината крие безброй дъхоспиращи гледки, които просто те оставят без думи. Колкото по-нависоко отиваш – толкова по-голямо е тяхното очарование. Величествени, магнетични, обаятелни. Пленяващи със своята красота.
- Природата
Природата в най-чистата й форма е най-големият дар, който може да имаме. Без нея сме като мъж без жена, дете без майка или куче без стопанин. Тя е нашият дом, нашето спасение, нашето бягство от реалността. Живописните гледки, с които ни дарява, магнетичната енергия, която носи, красотите, с които ни докосва право в сърцата.
- Чувството за свобода
Не знам дали има друго място, което може да те накара да се почувстваш по-свободен и окрилен от щастието да си жив. Дали защото си далеч от града и шумотевицата му, или пък защото си там горе – близо до небето и се усещаш като птица, която се рее над зеленото море от планини.
- Търпението
Планината те учи на търпение. Търпение да стигнеш до крайната точка. Търпение да достигнеш до върха, въпреки тежкия път нагоре. Търпение да се справиш с болката и трудностите, пред които те изправя планината. Търпение да пребориш себе си и собствените си страхове.
- Издръжливостта
О, да! Да ходиш на преход в планината, не е като да ходиш на разходка в парка. Освен, че трябва да си в добра физическа подготовка, не бива да подценяваш усилията, които ще ти коства едно няколко дневно планинско приключение. Но започнеш ли да го правиш редовно, това ще те прави все по-силен и по-издръжлив.
- Добрата форма
Определено планината е един чудесен начин да се поддържаш във форма. Хем си на чист въздух, хем си сред природа, хем се движиш без някой да ти казва точно как и кога. Ако ходиш редовно на планина, не само ще направиш мускули на крачката, но и ще позаслабнеш, ако това те мъчи.
- Креативността
В планината често се налага да действаш с ограничени ресурси. Храната и водата са дефицит, както и много други удобства. Това те провокира да проявиш неподозирана за теб самия креативност, която може да те накара да се справяш с различни форс мажорни обстоятелства по интересни начини.
- Хората, които срещаш
Човеците, с които планината те среща са един специален сорт. По-истински, по-искрени, по-непринудени. Хората на планината се различават от хората на града по това, че умеят да ценят не само красотата на природата, но и могат да се наслаждават на живота в пълния му смисъл. Те ценят чудото на изгрева и залеза, девствеността на поникналата трева, безбрежието на небето, нежния допир на слънчевите лъчи.
- Хижите
Да спиш в хижа е много по-дискомфортно от това да спиш в хотел. Но е много по-уютно. И много по-запомнящо се. Хижите носят един неописуем чар, който може само да се преживее. Там супите са най-вкусни, душът най-сладък, сънят най-чакан, а забавата – най-искрена. Спането в стая с още 15 човека си е истинско приключение, но наистина е забавно и…задушевно. Озвучавано под музикален съпровод от благозвучно многогласово хъркане. Но все пак хижите за мен са най-уютното, най-гостоприемното и най-приятното място, където може да се пренощува. Сгушени в прегръдките на планината.
- Чистият въздух
Тази точка няма смисъл да я коментираме дори. Няма по-чист и по-хубав от планинския въздух и това си е!
- Най-сладката умора
А умората…тя е най-сладка след преход. И си заслужава цялата болка, просто защото е прекрасно. Да си уморен от работа е едно, да си уморен от планина….съвсeм друго 😉
А сега ти, градски човеко, ще кажеш ли ДА на планината? 🙂
Piralkova Travels 