Какво да правиш в Швейцарския Цюрих

Има места, които са твоите места и такива, които не са. Швейцария определено не е моето. Дали защото бях в неподходящата компания в неправилния момент в неточния град – не зная. Знам само, че нито останах особено очарована, нито се насладих на държавата, както обикновено правя когато пътешествам. За това и ми е адски трудно да започна този текст сега, но реших да се предизвикам, за да видя какво, аджеба, ще излезе.

Всичко тръгна зле още със самото излитане, когато установих, че всъщност летя с две авиокомпании, а между двата си полета имам само 20 минути в Австрия. Съответно не съм се чекирала за втория полет и се усещам чак когато се качвам в самолета. След което само помня как тичам от него, за да хвана другия, спъвам се, падам, забравям си личната карта при паспортния контрол, изпускам си чантата, тичайки, но накрая потна и задъхана стигам заветната цел. Цепя минутата, разбира се, а хората от гишето казват, че вече съм чекирана и ми подават билет. Нито те разбраха откъде е дошъл този билет, нито аз. Пиралково чудо!

Специалното на Швейцария за мен беше, че е държава номер 20 в моя списък, което си е доста тържествено и някак юбилейно. Нетрадиционното в моето пътуване беше, че за 5 дни останах позиционирана само в един град, което е напълно нетипично за моя милост. Обикновено правя по град на ден, а сега взех че се застоях в пустия Цюрих. А да накараш Пиралкова да седи на едно място толкова дълго време си е чисто богохулство.

Накратко за Швейцария – страната с най-вкусния шоколад, най-величествените планини и най-безбожно високите цени. Стандартът на живот е доста по-висок от този на повечето западно-европейски държави, а за един пътуващ човек си е почти немислимо да се наслади на пътешествие, каквото може да си позволи в друга съседна страна.

Цюрих пък сам по себе си не е нищо особено. Нито е най-интересният град, нито има какво толкова да се види. Но аз като един истински търсач на емоции и приключения си поставих за цел да намеря какво може да се прави ако се попадне там и да потърся къде се крие чарът на това местенце. Защото смятам, че и най-непривлекателното място притежава чар и красота, макар и често дълбоко скрити.

Нещата, с които ще запомня Цюрих са, че има чешми с питейна вода почти навсякъде, всички аптеки затварят в 6, а билетите за градския транспорт се купуват само с монети и то от някакви малоумни машини. Доста тъжни неща, с които да запомниш дадено място, нали?

Сега е моментът да вмъкна как попадна там Пиралкова – бях на 3-дневен бизнес семинар по Public speech сиреч публично говорене, който се оказа доста по-скучен отколкото очаквах, но все пак пътуването ми си имаше някаква цел и това ме крепеше.

А сега накратко ще ви разкажа какво да правите ако попаднете в Цюрих и кои са местата, които обезателно да видите. Ще слушате Пиралчето, ей!

Започваме с любимата ми част от Цюрих – стария град, който се издига на нещо като малко хълмче над новия град и до него водят стръмни павирани улички, водещи началото си от новия град. Старият град, както всеки друг такъв, е изключително романтичен, красив и очарователен.

Тесните павирани улички, аристократичните къщурки в пастелени нюанси с кепенца на прозорците, красивите църкви, изскачащи зад всеки ъгъл – те пренасят в същинска приказка. А най-панорамната гледка над града, от която се вижда не само реката, но и планините в далечина е най-подходящото място за залез.

Продължаваме със Зоогическата градина. Дори да не сте най-бесните фенове на животните, този огромен парк ще ви впечатли с мащаб, растителност и богато разнообразие на животински видове. Входната такса е на скромната сума от 26 швейцарски франка, което си е надницата на средностатистическия българин за цел ден къртовски труд.

В градината освен всички традиционни животни има и лами, пингвини, коали, кенгура и най-пленителните горили. Най-впечатляващата част от зооческата градина е тяхната псевдо джунгла, в която са догодили типичния за района непоносимо влажен въздух и буйна гъста растителност. А всеки ден на обед пингвините изнасят парад.

Всеки град си има музеи. В Цюрих аз посетих може би най-нелепия. Но пък такъв, какъвто надали ще видя друг път. Музея на ТРАМВАИТЕ. Истината е, че градът е препълнен с трамваи и те са основният градски транспорт, с които се придвижват местните.

Музеят не се намира в центъра и е доста мъничък, но пък е много сладък и забавен. Събрани са трамваи от различни години, в различни цветове и модели. А за най-малките посетители дори има макет на мини-трамвай, който се движи и може да управляват. Пиралкова също си поигра и се въобрази на ватман.

Като човек, който цени природата и се чувства най-приятно в нейна компания, любимата ми част от града обезателно (о)стана крайбрежната зона, където Цюрихското езеро Zurichsee се среща с градската красота, а на заден фон се разкрива величието на швейцарските Алпи. Три думи – спокойствие, хармония, очарование.

Ако попаднете в Цюрих задължително идете на моста Muhlesteg Footbridge, където трябва да позирате в най-красивите си пози. Ако сте влюбен, може да заключите любовта си с катинар. Ако сте разлюбен, само се снимайте. Също не забравяйте да се включите във FREE CITY TOUR – останах доста доволна от този, които изпробвахме. Показаха ни кътчета на града, с които може би нямаше да се сблъскаме и ни разказаха интересни истории. Но ако искате да ги чуете – ловете самолета за Швейцария и моля ви – нека е директен.