Литва крие едно интересно аристократично очарование, примесено с непретенциозен бароков чар. Носи полъха на новото и атмосферата на старото. Предразполага с уют, спокойствие и обаяние. Носи аромат на любов и дъх на история.
След като вече разгледахме заедно Вилнюс, потегляме към втория по големина и население град в Литва и бивша нейна столица – Каунас. За мен той е литовската версия на наш Пловдив. Прилича на него, както в новата, така и в старата си част. Градът е доста по-модерен от Вилнюс и не носи неговото соц настроение.
Намира се в историко-географската област Аукщайтия и е разположен при вливането на река Нерис в река Неман. По археологически данни мястото е обитавано още 7-мо хилядолетие преди новата ера.
В новата си част има една голяма главна улица, която пресича целия град, наподобяваща софийската Витошка. От двете й страни е оградена с множество магазини и заведения, а по средата има чаровна алея за разходки. Старият град, подобно на всеки стар град във всеки град е много романтичен, очарователен и прекрасен. Павираните улички, красивите църкви, бароковите къщички, малките магазинчета носят едно кичозно, но непретенциозно очарование.
Като забележителности в града бих отбелязала Каунаския замък, Музея на дявола, една от най-старите църкви в Литва – Vytautas, Катедралата на Каунас и концентрационният лагер „Ninth Fort”, който се замира малко извън града. Лагерът на смъртта е един от най-въздействащите, които съм виждала, но ако сте страхливи или се разстройвате лесно – по-добре пропуснете.
Не на последно място отбелязвам и Арената за баскетболни сблъсъци на зелените машини Жалгирис – гордостта на местните литовци. Ако имате възможност обезателно идете на баскетболен мач. За мен това беше неописуема феерия от положителни емоции, закачлив адреналин, спортен дух и празнична атмосфера.
Каунас е доста младежки град, заради наличието на голям брой университети. Това привлича млади хора от цяла Литва, както и от съседните страни и създава младежко и свежо настроение из улиците на литовското градче. Имах възможността да разгледам добре един от техните университети и съм повече от изумена от модерната база, с която разполагат и високото ниво на образование спрямо българското. Успях да разгледам и литовска гимназия, която също беше страшно симпатична – из коридорите и имаше картини и скулптури, а в двора чисто ново модерно баскетболно игрище. А столовата беше като по американските филми.
Реката, която пресича целия Каунас, както вече споменах се казва Неман и разходката по нейното поречие по залез слънце е нещо напълно задължително ако сте в града. А ако я пресечете и минете отвъд нея, има специално обособено място, на което да се изкачите, за да видите панорамна гледка на Каунас отвисоко.
Като за финал искам да добавя още няколко неща. Първо хората в Литва вечерят палачинки. С мед, със сирене, със сладко или с месо. Палачинки. Всяка вечер. Второ традиционната им супа прилича на нашия таратор, само дето вътре има цвекло, което я прави ярко розова. И трето – местните са доста дружелюбни, въпреки че на пръв поглед изглеждат студени.
Огромно впечатление ми направи един дядо първия ден, когато се чудехме накъде да поеме, а той дойде и ни попита дали имаме нужда от помощ. Също така готвачката от ресторанта, където се хранехме ежедневно организира вечеря в собствената си къща за нейна сметка, на която покани цялата група младежи (40 на брой) и ни нагости с пържоли, салати, бири и какво ли още не.
С две думи – впечатленията ми от Литва са по-скоро положителни и въпреки, че не е най-впечатляващата страна, в която съм била, ако ви се удаде възможност да идете – скачайте.
Piralkova Travels 