Помня как като малка слушах приказките от 1001 нощи на Шехерезада, в които тя ни пренася в един магически свят на арабска приказка, отвеждайки ни в дебрите на пустинята Сахара. Толкова далечна, недостижима и нереална ми се струваше тя, докато един ден не я видях с очите си и не повярвах, че е истина, че е истинска.
Каквото и да кажа за Сахара ще е малко. Тя е толкова необятно красива, безбрежно дълбока и безкрайно омагьосваща, че трудно може да се обрисува в думи. Истории, удавени в пясък, емоции, разстлани в безкрай, тишина, докосваща сърцето.
Купчина пясък без край, ще кажат някои. Но Сахара е много повече от много пясък. Тя е неосъществена мечта, чакаща своя мечтател. Тя е приказка без край, бленуваща за своя разказвач.
Сахара е най-голямата гореща и третата по площ пустиня в света (след Антарктика и Арктика), разположена в Северна Африка.Името ѝ идва от арабската дума за пустиня – صحراء (as-ṣaḥrā). Запълва почти цяла Северна Африка и заема повече от 1/4 от африканския континент.
Сахара заема площ около 9 200 000 km², като непрекъснато се увеличава – всяка година пустинята се разширява на юг с 6 – 10 km. Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот – столицата на Мавритания.
Аз видях Сахара в мароканската й част, като пътувахме около 13 часа от мароканския град Фес, прекосявайки половин Мароко. Пътешествието ни беше осеянo с доста предизвикателства и неописуема жега и прахоляк, но в крайна сметка всичко си заслужаваше.
Поехме към дълбините на пустинята, тръгвайки от селцето Мерзуга. Там живеят около 4000 души, а повечето сгради са ниски и направени от кал. За нас Мерзуга беше само изходна точка, където да вземем своите камили и да поемем към сърцето на пустинята.
Още десетина минути след началото на нашата езда вече селцето беше зад гърба ни, а пред нас се разкри една величествена, дъхоспираща гледка. Океан от пясък, море от дюни, безкрай от златни нивя. И слънце, което говори на вятъра и му шепне нежна приказка. А на теб само остава да се потопиш в този рай.
След час езда достигнахме до лагера, където щяхме да пренощуваме. Той представляваше наредени в кръг палатки, с място за лагерен огън по средата. Настанихме се в палатките си и седнахме да вечеряме традиционна мароканска кухня, приготвена на огън по средата на пустинята Сахара.
Направо не ни се вярваше какво ни се случва, а истинската магия тепърва предстоеше. След вечеря времето тихо ни прикани да се настаним около лагерния огън, а местните започнаха да свирят на тарамбуки и да пеят африкански песни. Неописуема емоция, наелектризиращ заряд.
След всички шамански страсти, дълго време ни беше трудно да заспим. А бяхме толкова близо до сърцето на пустинята. Давехме се в нейните прегръдки и слушахме приспивната песен на Сахара. Сякаш Шехерезада ни разказа приказка на ухо…Приказка, на живо, която ще ни кара да вярваме в чудеса и да мечтаем смело, дръзко и непоколебимо. Защото мечтите се сбъдват.
Piralkova Travels 