Планинско приключение в югозапада

Пролетта неусетно премина под карантина и ето, че чак на прага на лятото ние имаме възможността да й се насладим, макар и за кратко. И след близо два месеца без планини, съм сигурна, че всеки от нас сега оценява каква мощ и сила ни носят и колко безцветен става без тях животът ни.

Радвайки се на милувката на слънцето, се отправих към югозападна България, за да се запозная с непознатата планина Славянка. Като част от организиранирано приключение успях да видя не само нея, но и разни други красоти по пътя и да се влюбя безвъзвратно в този край на родината ни.

Групата се събра, накачулихме раниците в буса и поехме посока Гърция. Малко преди нея се отбихме в родното селце на Яне Сандански – село Влахи, където видяхме и Влахинския водопад. 3 думи – красота, безвремие, свобода. Още първите часове на нашето приключение вещаеха щастие. От онова най-хубавото. Най-искреното. Планинското.

Спирка номер 2 – най-малкият град в България – Мелник и една от най-живописните Еко пътеки, които съм посещавала. Тази между гореспоменатото градче и Рожен. Спокойно може да бъде обходена за 3 часа, а гледките по пътя са повече от дъхоспиращи.

Часовете започнаха да летят неусетно, а усмивките забравиха да слизат от лицата ни. От току-що запознали се един с друг, се превърнахме в нови приятели, които споделят заедно едно и също вълнуващо приключение. Защото само планината може да сближава хората по този начин.

Към края на деня се отправихме към хижа Извора, където щяхме да пренощуваме. А там ни посрещнаха най-дружелюбните и сърцати хижари – чичо Тошко и жена му, които ни посрещнаха с отворени обятия и се погрижиха да запомним престоя си положително.

Нощта се търкулна и утрото бодро потропа на вратите ни. А ние сънени, но готови за приключение се отправихме към първенеца на Славянка – Гоцев връх. Шмугнахме набързо по пържена филийка с домашно сладко от боровинки, изпихме по горещ билков чай и поехме към върха.

След 4 часа изкачване и безброй неописуемо прелестни гледки по пътя, стигнахме Гоцев връх, където ни чакаше величествена панорама. А после с усмихнати сърца тръгнахме обратно по пътя си, заредени с положителна енергия и потопени в безвремието на планината.

И така неусетно измина целият ни ден. В красиви гледки, наклони, цветя, гори и поляни. 1200 метра денивелация бе изкачена, 16 километра – изминати, 2212 метра – достигнати и безкрай усмивки – усмихнати. И бе време да си ходим, но щастливи, умиротворени и вдъхновени. За живот. Но от оня първичния, красивия, планинския.

За още идеи за планински приключения, разгледайте страницата на 5 elements във фейсбук 🙂 И приятели – ходете по планини!