Славянка – непознатата красавица

След всяко следващо пътешествие, родината ни ме изненадава все повече и повече. Ах, каква красота, ах, какво величие! Тучни златни ливади, гъсти зелени гори, удавени в магия планини. Море от любов. Красота, обвита в природа. Щастие, потопено в приказка. Това е тя – България.

А планините…Те са просто неописуеми! Който не се е потапял в прегръдките им, не се е влюбил в тях. Просто, защото е неизбежно. Улавят те веднъж в обятията си и цял живот не те пускат. Държат те силно, страстно, пламенно. А после някой да ми каже, че нямало вечна любов.

След Националните паркове Рила, Пирин и Стара планина, реших, че е време за нещо по-различно и се отправих към непознатата красавица на Югозапада – Славянка планина. Сгушена в обятията на югозападна България, тя нежно се докосва със съседна Гърция.

Местоположение

Част от Рило-родопския масив, тя се намира едновременно в Югозападна България и Северна Гърция. Славянка е разположена на юг от Пирин, с която се свързва чрез Парилската седловина (1170 м).  Дълга е около 20 км и широка 10 – 12 километра. В нея се намират 1569 вида растения, 20 от които се срещат само там.

История

В края на XIX и началото на XX век планината е арена на българските освободителни борби в Македония. В нея намират убежище четите на ВМОРО. Комитските премеждия в планината са живо описани от перото на поета Пейо Яворов в неговите „Хайдушки копнения“.  Яворов, който нарича виното от региона „слънчева вода с теменужен дъх“.

Името

Славянка е известна още като Южен Пирин или Алиботуш. През 1933 г. Александър Дряновски предлага да я нарекат Китка, заради богатото й разнообразие, а през 1951-ва официално я кръщават Славянка.

Първенец

Най-високият й връх е Гоцев връх, който се издига на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. Висок е 2212 метра и от хижа Извора до него се стига за около 4-5 часа през лятно време.

 Легенди 

Чичо Тошко – хижарят на хижа Извора ни разказа две легенди за старото име Алиботуш. Първата гласи, че имало един българин на име Илия, комуто викали Али. Турците го заловили и му казали, че има право  на 3 желания преди да умре. Той помолил първо – да не закачат мирните българи, второ – да не убиват либето му и трето – да пазят планината му. Тогава те го накарали да обуе ботуши, пълни с вряла смола и да върви до първенеца на планината, където той загинал. В името на родината си и на любовта си.

Втората легенда разказва за търговеца Али, който всяка година продавал добитъка си на един селски събор. Всичко припечелено, събирал в един ботуш. Лоши хора, искали да го измамят и да му откраднат парите, за това го баламосали със стадото му. Съселяните му видяли какво става и викнали силно „Алиииии…ботушаааа!!!“, за да му кажат, че му крадат ботуша.

А другото оставям на вас. Посетете непознатата красавица славянка и се убедете сами какъв неописуем чар и положителен заряд носи тя. Потопете се в прегръдките й и се удавете в нейната магия.