Северноморски красоти

За едно лятно приключение до Балчик, Калиакра, Болата, Русалка и Тюленово

Северното Черноморие винаги е било забулено в някаква странна тайнственост и мистерия за мен самата. Може би, защото съм прекарвала почти всичките си лета на юг.  Или пък, защото в далечното лято на 93-та родителите ми са ме създали на територията на Созопол. Не зная. Но именно заради това, реших лято 2020 да бъде по-различно (както и цялата година), за това планувах едно по-нетипично Северноморско приключение. За да дам шанс и на Севера и да видя какви тайни крие той.

Пътувах в компанията на само още един човек, което само по себе си предполага по-лесно и безконфликтно пътуване. Защото всеки, който пътува знае, че колкото повече хора има с теб – толкова по-трудно става всичко. Освен това, имахме и автомобил и то на газ, което беше предпоставка, че ще пътуваме колкото си искаме и където си поискаме лесно и…евтино!

Разполагахме само с 5 дни, в които се включваше и самото придвижване от столицата до Северното Черноморие. А това се оказа доста повече време, отколкото предполагах. Основно поради липсата на магистрала, като тази, която свързва София и Бургас за 3-4 часа. Та…таралянкахме се по минимум 7 часа в посока и на отиване, и на връщане, което си е и най-големият недостатък на Северните морски земи за „столичаните“.

Като извадим пътя, грубите ми сметки показаха, че имаме на разположение 3 пълни дни, един следобед и един предиобед. Което честно казано…си е малко време за пътешествие. Особено ако искаш да видиш доста места, да идеш на всички известни плажове, за които си чувал и междувременно да си починеш…нали все пак си на курорт!

Отседнахме във вилната зона на Балчик в приятна къща за гости, която поради пандемията беше обитавана само от нас. Нощувахме единствено там, като всяка вечер ходехме до крайбрежната улица на Балчик за вечеря и следваната от нея разходка по алеята с гледка към морето. Но всеки ден беше отреден за поне едно ново местенце, което ни очакваше с нетърпение…или ние него.

Балчик

За Балчик нямам какво толкова да кажа, защото нито съм разочарована, нито очарована. Впечатленията ми са следните – изключително надути цени, липса на център на града, тясна и вечно претъпкана главна улица, трудност за намиране на места за паркиране и най-отвратителният плаж, на който съм била. И за да не кажете, че само се оплаквам – крайбрежната им алея е страхотна! Обсипана е с разнообразни ресторантчета с гледка към морето и малки магазинчета за сувенири и е чудесна идея за вечерна разходка. А дворецът – перлата на Балчик. Задължителен за посещение!

Калиакра

О, Калиакра! Едно от най-приказните места в България. За тези, които не са чували за него – представлява дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в югоизточната част на Добруджанското плато в близост до Каварна. Всъщност Калиакра е не само полуостров, вдаден навътре в морето, но и археологически резерват (и един от Стоте национални туристически обекта). И има защо. Романтика, история и красота – така бих го описала. Крепостта е впечатляваща, а гледките към морската шир – омайващо ослепителни. Същинско късче рай…Няма да казвам нищо повече и ще ви оставя сами да се убедите в думите ми!

Болата

Вероятно повечето от вас са чували за плаж Болата или са виждали снимки оттам. Аз лично много бях слушала и много бях виждала и…абе като цяло доста се бях пренадъхала. И имах огромни очаквания – най-голямата грешка, която един пътешественик може да направи. Защото именно в такива случаи оставаме най-разочаровани. Плажът беше повече от претъпкан с народ, което уби целия кеф от това, че си на уж див плаж. Където съответно няма нито нещо за пиене, нито нещо за ядене, точно защото е… див. А единственото му хубаво е полу-кръглата му форма, виждаща се от една скала, до която трябва да се изкачваш пеша в жегата…което не е най-приятното неща в разгара на лятото.

Русалка

За разлика от Болата, която ме разочарова, плаж Русалка изключително много ме очарова. Това е друг красив, но не толкова див плаж в близост до Каварна. Той е прекрасно кътче, където може да усетите полъха на дивата природа и все пак да имате шезлонг, чадър, бар и ресторантче на ваше разположение. Комплексът, обаче е от затворен тип, а с кола се влиза, след като се заплати такса от 6 лева. Има два плажа – един охраняем с чадъри и шезлонги и друг – неохраняем и безплатен. Заливчето е доста мъничко, но пък дъхоспиращо и омагьосващо и определено си заслужава да си платиш вход за такава красота. Определено любимият ми плаж на българското Черноморие!

Тюленово

За десерт оставям черешката на тортата – най-любимото си кътче по Северното Черноморие – селцето Тюленово.  То се намира до град Шабла, на 30 км от Дуранкулак и на 80 – от Варна. Известно е с уникалния си бряг и живописните скали и пещери, които доста нашумяха напоследък за туристите. През 1942 г. селото е преименувано Тюленово заради наличието на стада тюлени, които били привлечени от съчетанието на пещери, ниски скали и ветрове, подходящи за живот.

Скалите на Тюленово и гледката, която се разкрива от тях са просто магически. Енергията на мястото те поглъща и ти изпадаш в състояние на безвремие, което те кара да забравиш за понятията време, място и пространство. Просто се сливаш с мястото. Вълните туптят с ритъма на сърцето ти. Вятърът се носи в танц с мислите ти, а ти…ти просто се отдаваш на емоцията. Ти просто си морето. И морето е…ти.