Вселената Бразилия

Пъстро пътешествие до топлата и предразполагаща Южна Америка

Бразилия е едно космическо измерение, което трудно би могло да се опише с думи. Мен Бразилия ме остави точно така – без думи. Това не е просто държава, това е цяла вселена от пъстри цветове, топли емоции и невероятна природа. Както казва писателят Стефан Цвайг: „Първото впечатление от Бразилия е нейното смайващо изобилие: всичко е неудържимо – слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и червена и никой художник не може да намери в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и бляскави от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите“.

Федеративна република Бразилия е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. кв. км тя заема цели 47% от територията на континента. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси през годините на нейното развитие. От 1500 година, когато е открита от Педро Кабрал, до 1822 г. Бразилия е владение на Португалската империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя, а от 1889 г. възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, състояща се от 26 щата и определено е едно от местата, които всеки пътешественик трябва задължително да посети в живота си!

Моето приключение в Бразилия започна от Сао Паулу – този магнетичен и огромен град, който те потапя в своята динамика, първичност и цветове от първата секунда на запознанството ви. Космополитен град, впечатляващ с големите си размери, високите си сгради и ярките си контрасти. Място с големи противоположности – между градското и дивото, богатото и бедното, красивото и грозното.

Сао Паулу е първият град, в който виждам толкова много бездомни и просяци. Хора, които спят по улиците, отглеждат децата си в палатки по големите булеварди, пият алкохол по цял ден, без изобщо да ги интересува нищо. В същото време Сао Паулу е място със страхотна архитектура, невероятна природа и голям чар. За мен лично Ботаническата градина беше най-екзотичното място, на което съм попадала. Палми, бамбук, алое вера и какви ли не цветя и растения, които само си виждал на снимки те карат да се почувстваш в едно нереално измерение на екстаз и спокойствие, предизвикани от силата на природата.

След Сао Паулу продължихме към чаровното и китно градче на име Парати. Местенце, което много напомня на старите части на нашите Несебър, Созопол и Пловдив. Тесни калдъръмени улични, синьо-бели сгради с кепенци на прозорците и за фон – красивите палми. Градче с дъх на романтика и полъх на спокойствие. А на пристанището му – много малки корабчета в различни ярки цветове, които се поклащат чаровно и очакват своите пътници.

Нашето пътешествие ни отведе и до мястото с една удивителна панорамна гледка – Педро де Телеграфо. За да го достигнем трябваше да пътуваме около 2 часа от Рио, след което да направим нелек планински преход сред дивата бразилска природа и тежкия й влажен климат. Но всичките ни усилия бяха отплатени с нежната целувка на океана с планината и избуялата девствена природа около тях.

Рио де Жанейро…Ах, това Рио! За мен той е град вселена, който те изненадва постоянно, носи ти приятното опиянение да бъдеш влюбен в живота и те отпуска до краен предел, карайки те да забравиш за целия останал свят. Рио те омайва, опиянява… със своята бурна динамика и ярък колорит. Рио е невероятната гледка от хълма, наречен Захарната Глава, който ви разкрива прекрасна гледка над града. Рио са космополитните бизнес сгради в центъра му в контраст с бедните квартали в покрайнините, наречени фавели. Рио са прекрасните му плажове като Копа Кабана и Ипанема. Рио са цветните стълби на Селарон, които омайват с шармантност и пъстрота.

Не успяхме да станем свидетели на прочутия карнавал в Рио, но поне имахме честта да надникнем в завода, където правят декорите и шият костюмите, както и да видим самба, изпълняван от професионална танцьорка. Местните хора са усмихнати, дружелюбни и мили, склонни са да се наслаждават на живота дори да нямат нищо. Те танцуват, пеят и се забавляват, без изобщо да им пука, а проблемите – те не са толкова важни, колкото това да бъдеш тук и сега. Защото си в Рио и си на божествена земя.

Ще запомня Рио с две много емоционални за мен случки, които ми припомниха, че когато пътуваме трябва да сме разумни и внимателни, защото иначе можем да загазим. Първата е свързана с класическото за всеки турист в чужбина – изгубване в нов град, с тази разлика, че при мен ставаше въпрос за лутане из еднакви улици, без телефон и без да знам името на хотела ни. За щастие, една бразилка ми помогна, като потърси в интернет различни хотели в района, докато достигнем до моя и ме упъти, за да го намеря по-лесно.

Втората случка е от фавелата „Санта Мария“, където, както споменах, живеят бедни хора и е често срещано явление някои от тях да си пазят територията с оръжия. Аз влязох там заедно с група от 20 туристи и 4 гида и въпреки това не беше достатъчно безопасно. Докато правех снимки на квартала им, един местен реши, че го снимам и изведнъж към мен се стекоха няколко настървени бразилци с пушки, които ми крещяха и се опитваха да ми вземат телефона. Единият от екскурзоводите веднага се завтече и ми помогна, като им обясни, че не съм снимала тях и даже им показа снимките от телефона ми за доказателство.

Отиди в Бразилия и изпий един свеж коктейл Кайпириня на плажа, загледан в прелестната гледка, която ти се разкрива, и си кажи колко е прекрасен животът и как се живее точно тук и сега – диво и първично. Пълно, със страст, плам и вдъхновение. Такива, каквито трябва да бъдат повечето ни дни. Не само докато пътуваме, но през останалото време.