Родопите…не просто планина, а магия. Не само част от България, а цяла вселена. На мистерии, легенди и магии. Място – енергия, изпълнено с безброй галещи окото гледки, притегателни красоти и мистериозни загадки. Родопите за мен са съвкупност от изключително интересни скални феномени, природни забележителности и живописни каньони. И определено едно от най-високо енергийните и притегателни места в цялата ни родина. В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и красиви каньони. Дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината, защото има какво да ти покаже. Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, ждрелата и пещерите, а Източните се характеризират с по-нисък релеф и по-топъл климат.
Според най-разпространената легенда в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Друго древно предание разказва за тракийския цар Хем и царицата Родопе, които се обичали толкова много, че се наричали един друг с божествени имена – Зевс и Хера. Боговете се разсърдили на дързостта им и ги разделили, превръщайки ги в отдалечени планини (Стара планина и Родопите). Тези и други легенди превръщат Родопите в място с особен мистицизъм и загадъчност.
Нашето родопско пътешествие бе едва 3 дни, но успяхме да видим достатъчно места, че Родопите да намерят трайно кътче в нашите сърца. Приключението ни започна от Дяволския мост, село Ардино и скалния феномен „Орлови скали“, мина през язовир Нановица, село Нановица, скален комплекс „Татул“, пещера „Тройната утроба“ и завърши с каньона „Шейтан дере“, село Пчелари и каменната гробница „Кара ин“. Нощувахме в хотелски комплекс край Момчилград, като бях в компанията на още трима пътешественика, които бяха отворени към изследователско търсене на труднодостъпни места и не се страхуваха да поемат по непознати пътища. А какво повече може да иска един пътешественик освен други авантюристи като него?
Ден 1 – Дяволският мост, Ардино и Орлови скали
Пътят от вкъщи за където и да било винаги е много приятен. Стягаш багажа с приятното вълнение от бъдещото приключение и се подготвяш за прекрасни емоции с галещия гъдел, че нещо ново предстои. И въпреки че самото пътуване не винаги е най-приятното преживяване на света, заради завоите, задръстванията и неприятностите по пътя, все пак в крайна сметка всичко си е заслужавало, защото си видял нови места, изпитал си различни емоции и си се заредил положително за дни наред.
Е, пътят до и в Родопите не е от най-прекрасните, защото е осеян от множество виещи се като змии завои, които не се спогаждат с вестибуларния ти апарат особено много. И въпреки това дъхоспиращите гледки компенсират неприятниятния път. Ние започнахме нашето пътешествие с нелепа обиколка из Кърджали в търсене на някакво малко турско магазинче, което моят брат бе посещавал преди време, но в крайна сметка се оказа, че то вече не съществува. Продължихме към градчето Ардино, където посетихме рибарски магазин, купихме си нови рокли на промо цени и си играхме с няколко сладки бездомни кученца. След това потеглихме към първата забележителност, която си бяхме набелязали – Дяволския мост.
Дяволският мост се намира в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино в Родопите Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море с цел пренос на стоки и развитие на търговията. Определено забележителност, която си заслужава да се види, ако си в района на Родопите.
Последва тракийският скален култов комплекс „Орлови скали“ В местността са разположени група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 m. Височината на скалите достига до 25 m от околния терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Основната теория за употребата на нишите в миналото е за обезсмъртяването на мъртвите. По път за скалния феномен „Орлови скали“ имате 2 опции за стигане, като по-дългата минава през Пътеката на ардинската поезия. На доста от дръвчетата са закачени дървени табелки със стихове на местни от град Ардино, който е в непосредствена близост до скалите. Вървейки нагоре пред вас се разкриват невероятни гледки над Родопските склонове, които правят разходката още по-приятна и незабравима.
Ден 2 – язовир Нановица, скален комплекс Татул и пещера Утробата
Вторият ден бе основно посветен на риболов край язовир Нановица, където се отдадохме на релакс, спокойствие и невероятна природа. Следобедът потеглихме към скалния комплекс Татул, като по път минахме да пийнем по кафе в село Нановица, където по улиците се разхождаха само мъже от турски произход, които едва говореха български. Но въпреки това бяха адски дружелюбни, мили и учтиви.
Татул е скално-култов комплекс край село Татул, (Община Момчилград), наричан от местното население Каябъшъ – от турски: Каменна глава. Това е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България 🇧🇬– саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов, а през 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище. От Татул се разкрива прекрасна панорамна гледка, която прави мястото задължително за посещение, ако сте в района.
Навръщане попитахме група местни за някаква друга забележителност наоколо. Тогава един млад дядо ни предложи да ни разведе из района и да ни покаже пещерата, до която няма табели и съответно никакви други туристи освен нас. Човекът ни разказа за живота си, за селото и за това как преди години, когато е бил млад, са произвеждали тютюн в района. Хората в Родопите са наистина много мили, благи и чисти души.
Върнахме се до язовира, където момчетата все още се бяха отдали на риболова. В края на деня бреброихме улова, който достигна 14 килограма или 206 рибока. Ей на това му казвам наслука! В края на деня потеглихме към последната цел за деня – Вкаменената гора. След като GPS-ът ни обърка няколко пъти, решихме да оставим колата и да поемем пеша. Вървяхме по една пътечка, която в един момент свърши в река. Заобиколихме я и поехме по широка поляна. След което се озовахме пред гора, но не вкаменена, а напълно обикновена. Обикаляхме повече от час, без обхват и интернет, като накрая започва да се стъмва и се наложи да се откажем от целта си. И на най-добрите приключенци се случва да се изгубят, а на истинските авантюристи се случва доста често.
За финал минахме през едно изключително китно и забутано селце, което имаше не повече от 5 къщи и всичките му жители говореха само турски. Въпреки това в селцето имаше огромно стадо от овце, повечето от които бяха боядисани в зелена боя. Когато попитахме един от местните защо това е така, той ни смотолеви нещо на развален български, но така и не го разбрахме. Споменът за безименното селце, обаче, ще остане да топли спомените ни завинаги.
Ден 3 – Каньонът Шейтан дере и гробницата Кара ин
Последният ден посветихме на две невероятни природни феномена, които препоръчвам с 2 ръце – каньонът Шейтан дере и каменната гробница Кара ин. Шейтан дере (в широк превод от турски „Дяволска река“) е каньон по поречието на река Арда намиращ се непосредствено под стената на язовир Студен кладенец (Област Кърджали). Определено едно от местата, които ни оставят без думи при срещата ни и карат да изпаднем в транс от величието на природата. Оформилият се пролом е увенчан със стръмните скали, застинали застрашително над каньона, съставен от призматично напукан латитов поток, който е от вулканичен произход и е резултат от застиналата на това място лава от северната периферия на близкия отдавна загаснал вулкан Св. Илия.
Родопското ни приключение приключи със скалната гробница Кара ин край село Пчелари в близост до Кърджали. Едва успяхме да я открием и ни отне доста време и немалко препятствия. След като се изгубихме неведнъж, минавайки през поляна, гора и стръмни скали, успяхме да достигнем целта си. Гробницата Кара ин е открита от хасковския краевед Борис Колев, който разкрива още няколко скални гробници в района и е проучена е от археолога Георги Нехризов. Скалният масив, в който е издълбана, е познат с името Ак кая (от турски Бялата скала) заради светлия му цвят. Скалите са с вулканичен произход, а формите им са странни и чудати, заради изветряне, което се е получило с течение на времето.
Родопите са магия, която трябва да се изпита, да се преживее, да се почувства. Затова, мили ми пътешественици, стягайте багажа и хващайте пътя към Родопите! Заслужава си – обещавам!
Piralkova Travels 